Крехката структура на нацията

"Европа и идеята за нацията“ от Хосе Ортега и Гасет в издание на ИК "Колибри“ и превод на Ефтим Станков се появява през 2019 г. През последните пет години станахме свидетели на явен възход на националистическите движения из цяла Европа, включително и в България. За мнозина това време изглеждаше като ретроспекция на събития, случили се в началото на миналия век, а онези, които твърдят, че историята е циклична, потриваха ръце в апокалиптични предсказания.

Тази книга, която включва три корпуса – "Европа и идеята за нацията“, "За римската империя“ и "Други есета за проблемите на съвременния човек“, всичките писани в следвоенна Европа, идват да внесат разум сред догматичните възгласи и страха, че този човешки конструкт – нацията, е заплашен. Обратно на тревожните размисли, мисълта на Хосе Ортега и Гасет се движи по линията на политическата и социална история на Европа, преплита антропологията, за да внесе спокоен дух на разум, че всичко, което се е случило по време на големите световни войни едва ли би ни сполетяло и в днешния ден.

Това не означава, че напрежението за нас трябва да спада – обратното, книгата може да ни даде обяснение за част от генезиса на културните войни, които се водят днес през нашите умове и тела. Бих искал да споделя и един цитат от книгата, изведен тенденциозно на четвъртата корица:

Един от най-характерните белези на европейската култура е именно, че тя периодично преживява някаква криза. Тъкмо това обаче означава, че за разлика от други велики исторически култури, тя не е затворена, не е завинаги кристализирала култура.

И в това се съдържа и един сигурен аргумент срещу всички онези, които твърдят, че трябва на всяка цена да преживяваме днешните кризи като крайни, последни, едва ли не със саможертвен устрем да се отправим на кръстоносен поход за защита на набързо конструирани ценности. Ортега и Гасет е преди всичко философ, а не историк, но неговия труд носи духа на "прагматичната метафизика“ или по-опростено казано, една своеобразна житейска философия, граничеща с екзистенциалното, но засягаща практичността на живеенето. И ако сетивата ви не намират нужната доза разум в това издание, то поне може да намерите утеха. Че краят съвсем не е тук и че историята не се повтаря. Алтернатива има, защото всяка криза носи ново познание.