„Хората непрекъснато организират конференции, без изобщо нищо да постигнат, и моята идея е ние също да си направим конференция!“

„Конференцията на животните“ на Ерих Кестнер излиза за първи път у нас.

Екатерина Виткова

Ако Ерих Кестнер беше написал в днешна България книгата си "Конференцията на животните“, можеше да има сериозни проблеми с протестиращите срещу Стратегията за детето, а в страната да се организират масови протести срещу творчеството му. Достатъчно щеше да бъде някой да разпострани част от изказването на Оскар, слонът, който казва: 

"Във вашия кодекс пише, че родители, които не се справят със задълженията си, трябва да бъдат поставени под запрещение, което означава: да им бъдат отнети децата и да бъдат предадени на подходящи възпитатели.“

Така правят и животните, когато се отчайват от неблагоразумието на хората и решават, че децата са застрашени от глупостта им. Те им ги отнемат, за да ги накарат да почувстват колко важни са децата, каква радост им носят и как трябва да управляват света, ако искат да бъдат щастливи и те, и животните, и най-малките.

Забележително актуално звучи днес това, за което животните успяват да принудят хората да подпишат и изпълнят. Те трябва да премахнат граничните бариери, армиите и оръжията, да намалят броят на службите, служителите и шкафовете за документи (!), а занапред най-високоплатените служители да станат учителите.

"Конференцията на животните“ на Ерих Кестнер, която се превежда за първи път у нас (превод Жанина Драгостинова), е една книга колкото за деца, толкова и за възрастни. 

Докато децата се забавляват с оригиналните илюстрации на Валтер Трир, а Ерих Кестнер им разказва за необятния и пъстър свят на животните по цялата земя, докато описва премеждията на героите си, родителите им могат да се замислят над неговите послания и да се посмеят или пък да се жегнат от сатирата му.

"Добре, слушайте! – ревна слонът. – Хората непрекъснато организират конференции, без изобщо нищо да постигнат, и моята идея е ние също да си направим конференция!“ 

Като си помислите само, че Ерих Кестнер е написал "Конференция на животните“ след Втората световна война през 1949 г., преди основаването на Европейския съюз… А сега си представете какво невероятно количество конференции се е избълвало оттогава досега и колко от тях са имали някакъв смисъл? 

Пророчески гениална алегория е създал Ерих Кестнер и описвайки как животните успяват да се спасят от бюрокрацията, в чийто символ са превърнати многобройните папки. Успяват, като пускат… мишките, а Алоис, лъвът, заключава: "Беше наложително. Вашите папки пречеха на разума ви.“ 

И ако животните в книгата на Ерих Кестнер са олицетворение на добрата част от човечеството, то големият детски писател и хуманист, не е пропуснал да се пошегува и с нея. Докато се готви за конференцията, лъвът се подлага на трайно къдрене и маникюр, паунът отива да му освежат цветовете, белият мечок взима гореща вана в гейзер, бизонът навива с гореща маша къдрицата над челото си, а бикът Райнхолд отива да си сложи нови подметки на копитата. 

"Че не почернях от яд – изръмжа лъвът, - си е истински чудо!

Че накарахме хората да бъдат разумни, си е още по-голямо чудо.“, казва в края на книгата слонът Оскар.

И, за съжаление – да. Все още е чудо. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт