Невидимият Патрик Зюскинд навърши 70

Авторът на „Парфюмът. Историята на един убиец“ продължава да е скрит за публиката си

 

Творчеството му не е никак обемно: една пиеса, с която става прочут; после един роман, с който става още по-прочут. След това още три по-тънки романчета, кратко есе, няколко сценарии за филми и за тв сериали… и това е. Или поне това е издадено. И въпреки това той е сред най-известните автори на немската литература. Не е възможно да не сте чували името Патрик Зюскинд. Без значение дали сте чели "Парфюмът“, дали сте го гледали като филм, или пък сте били сред зрителите на постановката на "Контрабасът“ (у нас моноспектакъл на Валентин Ганев, режисьор Пламен Марков, постановка на Народен театър "Иван Вазов“), или просто така – от светски разговори. На 26 март Патрик Зюскинд навърши 70 години, немската преса обширно отбеляза годишнината, само че без традиционните за такъв повод интервюта. Също и без снимки на рожденика. Защото Патрик Зюскинд отказва публични изяви. От почти 35 години той е невидим. Дал е само три интервюта: едно преди и две след световния си успех. Медиите разполагат само с две негови снимки, и двете правени през 80-те години на ХХ век. 

За разлика от автора си романът "Парфюмът. История на един убиец“ е лесно намираем – продадени 20 милиони книги, преведен на 51 езици, в продължение на 9 години в класацията на бестселърите на списание "Шпигел“, като 23 седмици е на първо място. Подобно е положението и с театралният монолог "Контрабасът“, който е игран в почти всички театри в Германия, също едно от най-превежданите театрални произведения с безброй постановки в чужбина.

Някои от германските медии нарекоха Патрик Зюскинд "фантомът, който има рожден ден“, други писаха, че той е германският Селинджър. Така или иначе рожденикът отсъства от публичното празненството и не духна 70-те свещички на тортата.

Патрик Зюскинд се ражда в следвоенната 1949-а година в баварско село в семейството на литератор и учителка по физическо. Баща му е писател, преводач, дългогодишен сътрудник на вестник "Зюддойче цайтунг“. Има по-голям брат, който става журналист в същото издание. Семейната традиция повелява всички да се събират на вечеря и да обсъждат "нещата от живота“. Заедно с децата. Продължителни вечерни разговори за случилото се през деня, за битовите проблеми на всеки един, но също така и разговори за политика, литература, музика… Бащата измисля играта "Как Гьоте би казал това…“, с която принуждава синовете си да се стараят да говорят изискано, с богат речник, сложни изречения, да търсят подходящата словесна форма за мислите си.

Малко след като Патрик взима матурата си, бащата умира. Но у сина остава посятата от таткото и вече покълнала любов към словото. През 1968 г. започва да следва Средновековна история в университета в Мюнхен. От това време са й първите му литературни текстове. Едноактовата драма "Контрабасът“ пише през 1981 г. За първи път е поставена в театър в Мюнхен и веднага се превръща в театрален бестселър. Мълвата за добрия спектакъл се разнася мълниеносно, представлението е изкупено месеци наред. За сезона 1984/85 "Контрабасът“ е най-играната пиеса в Германия. Драмата на музиканта ("мъж в средата на трийсетте, т.е. аз“), затворен в клаустробичното си пространство на музикалната си стая, прониква в сърцата на публиката и ги кара да туптят развълнувано. Критиката също не пести хвалбите: "пиеса, която наподобява кабаре, със свой специфичен номер и чар, пропита от тиха, но в същото време усмихната меланхолия“, "хуморът на Зюскинд носи дяволско удоволствие“, "също като Чехов авторът изкарва на преден план слабостта на пренебрегвания човек“…

Сред зрителите в Мюнхен е и основателят на издателство Diogenes Даниел Кеел (1930-2011), който дотолкова е запленен от текста, че иска да издаде "Контрабасът“ като книга. Отначало Зюскинд отказва, убеден, че пиесите никога не изглеждат добре на книга, но после се съгласява. След време Кеел пита дали авторът няма нещо друго "в чекмеджето“. Отговорът на Зюскинд е: "Имам няколко текста, но не в чекмеджето, а в папка, стоят на една етажерка. Причината за непубликуването им вероятно е в тяхното качество.“ Но година по-късно той все пак пише до издателя, че има един ръкопис, който с удоволствие би показал. На въпроса за какво става дума в романа, зададен му от Кеел на последвалата среща, Зюскинд казва: "Това е историята на един създател на парфюми, заглавието е "Парфюмът“, действието се развива в средата на осемнайсети век във Франция и е 280 страници“.

След като Кеел прочита текста, само възкликва: "Имаме бестселър!“ В този момент съдбата играе в неговия отбор, тъй като през есента 1984 г. от "Франкфуртер алгемайне цайтунг“ търсят подходящ роман, който да бъде пускан като подлистник с продължение. От Diogenes предлагат "Парфюмът“ и през октомври излиза първата част. "Никога досега не сме имали толкова много положителни реакции“ – съобщават от "ФАЦ“ на издателство, което само потвърждава, че издателят Кеел не се е излъгал и правилно е надушил успеха.

За човек с отличен нюх се разказва и в романа, но дотук свършва съвпаденията с издателя. Главният герой Жан-Батист Грьонуй е надарен с необикновено силно обоняние и има способността да различава хиляди отделни миризми, докато самият той няма своя собствена. Мечтата му е да създаде парфюм, съставен от телесните миризми на безброй красиви момичета и така да спечели любовта на хората. Но когато мечтата се превръща в реалност, когато "гениалното чудовище“ е оставило зад гърба си много жертви, героят разбира, че всъщност това, което го е привличало, е не любовта, а омразата.

Романът може да се чете на различни нива – той задоволява претенциите както на тези, които търсят единствено и само напрегнато действие, така и на другите, чиято литературна наслада се състои в откриването на нови и нови пластове в повествованието.

Зюскинд иска "Парфюмът“ да се издаде в 5000 бройки, издателство обаче удвоява екземплярите. Но съвсем скоро трябва да печата нови. Година по-късно романът има 7 издания и е стигнал тираж 100 000, което е изискването, за да се признае за бестселър. Оттогава се превръща в "лонгселър“, т.е. продава се и до днес. При правата за чужбина от Diogenes внимателно избират издателствата, като старателно проверяват как романът би се вписал в тяхната програма. Освен това държат корицата навсякъде да е една и съща. Допускат се само няколко изключения: за джобното издание в САЩ, тъй като там има забрана да се виждат зърна на женски гърди, в две издания в ГДР и едно издание на Bertelsmann.

Разбира се, през цялото това време любопитните читатели, които поглъщат историята на ужасяващия убиец, искат да разберат и нещо за създателя му. Но от Патрик Зюскинд няма и следа. Той изчезва от полезрението на фенове, журналисти, критици. Общува с ограничен брой много близки хора, за които е сигурен, че няма да го издадат и покажат на някого друг.

Първото предложение за екранизация идва още през 1986 г. Зюскинд отказва. Интересът обаче не стихва. Спилбърг, Тим Бъртън, Стенли Кубрик, Роман Полански, Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Милош Форман – всички те отправят запитване за правата за евентуално филмиране. Зюскинд отказва. Чак през 2001 г. отсъства пред молбата на продуцента Бернд Айхингер, с когото са приятели. Айхингер ангажира за режисьор Том Тиквер. Не е известна сумата, срещу която Зюскинд продава правата за екранизация, говори се, че е между 5 и 10 милиона долара. 

Зюскинд не се явява на премиерата на филма, както и не се е явил и на получаването на нито една награда, която искат да му връчат. Отказва ги.

"Човек става нещастен, когато не стои тихо в стаята си, там, където му е мястото“ – пише Зюскинд в "Парфюмът“.

Творбите, които създава по-късно, остават в сянката на "Контрабасът“ и "Парфюмът“. Някои медии спекулираха по случай сегашния му рожден ден, че не е възможно да не е написал нищо толкова време, но най-вероятно това ще се разбере посмъртно. Кой знае. Но и само "Парфюмът. Историята на един убиец“ да беше, нима е малко?

 

 

 

 

бюлетин

още смарт