Енеаграмата на Лоран Гунел

Превод: Росица Ташева

Речник

Гунел Лоран: френски психолог и писател, автор на пет бестселъра, сред които "Човекът, който искаше да бъде щастлив“, "Бог пътува винаги инкогнито“, "Денят, в който се научих да живея“… "Обещавам ти свобода“ е шестият!

Гурджиев Георги (1866-1949): руски философ мистик и духовен учител от гръко-арменски произход, автор на крилатата фраза "Човек живее в сън и в сън умира“. Казал е още: "Ако докато медитирате, почувствате, че идва дяволът, накарайте го да медитира с вас.“ Спорна личност.

Енеаграма: свещен символ, който е бил предаван тайно от уста на уста в продължение на векове, още от времето на древните мистични школи. В енеаграмата, известна и като Божественият символ, е кодирано математическо познание; понастоящем тя е позната най-вече под формата си на психологическа типология.

Понтийски Евагрий (345-399): родом от Понт, днешна Турция, тогавашна Римска империя, монах, философ, писател, последовател на Ориген. Един от безспорните пустинни отци.

Суфисти или суфи или суфии – последователи на суфизма, мистично ислямско учение, появило се в 6 век. Преминава през няколко етапа:ранен аскетизъм, класически мистицизъм на духовната любов, ипоява и развитие на мистичните братства

За да запази работата си, героинята на "Обещавам ти свобода“ решава да се сдобие с нова личност.

Сибил Щърдун ръководи с твърда и същевременно приятелска ръка екипа на кораб ресторант, швартован в Лион. Когато собственикът й казва, че може би не е точно човекът за този пост, и й отпуска десет дни да се докаже, тя е изумена, защото е била убедена, че е давала най-доброто от себе си, за да бъде полезна. Нещата се влошават от упреците, които й отправя интимният й партньор.

У нея, както у всекиго от нас, има разминаване между намеренията ни и усещанията на другите, които биха могли да ни приписват и други помисли, коментира Лоран Гунел. В това е трудността на човешките взаимоотношения. Полезно е да чуеш гледната точка на другите, без да приемаш всичко буквално. Ако проблемите се повтарят редовно, можеш да си зададеш някои въпроси, без непременно изцяло да се поставяш под въпрос.

Напълно дезориентирана, внезапно осъзнала каква липса на самочувствие се крие под лидерския й темперамент, младата жена се съгласява да се срещне с Оскар Фирмен, Велик учител в тайнствено братство, който я уверява, че може да промени личността й чрез хипноза. Тя се надява, че така ще може да се чувства по-добре в кожата си. Очевидно се самозалъгва.

Няма личност по-добра от коя да е друга, настоява авторът. Всяка има своите граници и е следователно източник на страдание, но и притежава голям потенциал. Това, на което следва да се обърне внимание, не е толкова типът личност, колкото еволюцията вътре в личността. Ако например ме ръководи главно страхът, който възпира действията ми, но и ме прави предвидлив, ще трябва да еволюирам в посока на доверието в себе си, в другите и в живота изобщо. Трябва да разберем как функционира личността ни, за да узнаем по какъв път да поемем.

Някои психолози правят разлика между личностното развитие, което означава да работиш над своята личност, за да я подобриш или промениш, и личностната еволюция, или мета-личностното развитие, чиято цел е да се освободиш от личността си, за да живееш в съгласие със своята дълбока същност, за каквото става дума в книгата на Лоран Гунел.

Системата, на която се основава Оскар Фирмен и около която се върти "Обещавам ти свобода“, е енеаграмата. Според тази класификация, която датира от древността, човечеството се дели на девет типа различни личности, които са "лицата на света“. У всеки индивид преобладава единият от тях със своите качества и със страданията, които носи. И едното, и другото не може да бъде променено. Но е възможно да се поправят крайностите или недостатъците.

Сред множеството модели на личностите, този е най-древният, най-тайнственият и най-могъщият, обяснява писателят. Авторът му не е известен, намирам следи от него у Питагор. И у един чилиец, Оскар Ичазо, който го е разпространил в началото на петдесетте години на миналия век.

Цели десет години авторът на "Човекът, който искаше да бъде щастлив“ планира да изгради роман около този сюжет, без да се решава да направи първата крачка.

Да се говори за типология е плашещо, уточнява той, защото никой, аз на първо място, не обича да бъде затварян в рамките на неизменна концепция. Но енеаграмата е интенционален модел; хората са класифицирани не според поведението им, а според това, което определя поведението им, като страха, гнева, грижата за имиджа и пр. Затова всеки е различен, дори ако принадлежи към същото семейство на личността. Можете например да бъдете интровертен при определени обстоятелства и екстравертен при други.

Лоран Гунел не е първият, който пише по темата за деветте личности. По въпроса са се изказвали психолози, писатели и всякакви проповедници, като последните се различават от предходните с това, че прибавят към трактовката си на една ако не напълно доказуема, то вероятна система, един ако не недоказуем, то недоказан Бог. Гунел, освен че безусловно е добър писател и още по-добър популяризатор, предлага ново тълкувание на енеаграмата, подплатено с колкото измислена, толкова и възможна история.

ОБЕЩАВАМ ТИ СВОБОДА

                                                                     (Откъс)

Деветте лица на душата на света

          Светът има нужда от личности от тип 1 – те са моралното му съзнание. Без тях светът би се покварил и би погубил душата си.

          Светът има нужда от личности от тип 2 – те са неговата любов и неговият алтруизъм. Без тях светът би затънал в егоизъм.

          Светът има нужда от личности от тип 3 – те му позволяват да осъществи възможностите си. Без тях светът би се отдал на безделие и безотговорност.

          Светът има нужда от личности от тип 4 – те са съзидателната сила, която го преобразява. Без тях светът би бил банален и грозен.

          Светът има нужда от личности от тип 5 – те са неговият ум и неговата логика. Без тях светът би станал ирационален и несмислен.

          Светът има нужда от личности от тип 6 – те са неговата лоялност и почтеност. Без тях светът би станал жертва на безпринципния индивидуализъм.

          Светът има нужда от личности от тип 7 – те са неговата радост. Без тях светът би бил обхванат от депресия и песимизъм.

          Светът има нужда от личности от тип 8 – те са неговата сила. Без тях светът би отслабнал и би тръгнал на провала.

          Светът има нужда от личности от тип 9 – те са пазителите на мира и хармонията. Без тях светът би се взривил.

* * *

          Оскар Фирмен затвори тетрадката и написаните в нея думи сякаш се запечатаха в мен.

          Не си бях давала сметка, че всеки тип има не само място на земята, но и роля, която да играе, за да направи света такъв, какъвто е.

          Отпих от чая.

- Обложката на тази тетрадка ме беше заинтригувала и направих някои проучвания за гръцкия надпис. Това, на което попаднах, беше най-малкото смущаващо – Евагрий, Гурджиев…

Той сякаш много се учуди, после ведро се усмихна.

- Искате да се запознаете с историята на модела на личностите такъв, какъвто го познава братството…

- Разбира се.

Той се отпусна в креслото си и пое дълбоко въздух.

- Всичко започва в IV век… Новата религия, която започва да се разпространява, стига до върха на Римската империя. Самият Константин, императорът езичник политеист, става християнин. От този момент нататък цели народи приемат християнството, запазвайки езическите си ритуали, които Църквата в крайна сметка включва в догмите си. Църквата започва да играе преди всичко политическа роля, превръща се в част от държавата под контрола на Константин. Новата религия става масова. Задачата й е да води народа, диктувайки му определен морал. Част от знанията, предназначени за духовното извисяване на хората, изчезват. През следващите години и десетилетия се появяват хора, които напускат градовете и отиват в египетската пустиня, където водят отшелнически живот, опитвайки се да се върнат към едно по-съобразено с духовните извори съществуване. Тези хора, които по-късно ще нарекат Отците от пустинята, живеят или в разпръснати из огромната територия малки общности, или като самотни еремити. Вдъхновени от тишината на пустинята и от покоя в сърцето си, някои от тях пишат текстове, които намират голям отзвук в Империята. Много хора тръгват на път, за да се срещнат с тези мъдреци и да чуят неоценимите им думи. Един от тях, Арсений от Скетис, дори измисля това, което днес наричаме медитация. На ученика, който го питал какъв път да следва в живота, той отвърнал: "Седни, мълчи и успокой мислите си“. Друг един, родом от областта Понт, която днес е на територията на Турция, получава прозрения за това, което ще помогне на хората да еволюират. Това е Евагрий, наречен Понтийски по името на родното му място. Той много е писал, главно за духовното пробуждане, за универсалната мъдрост и дори за монашеския живот. Сред писанията му има ценни текстове за пробуждането на личността, което се постига чрез преодоляване на недостатъците.

- Но аз четох, че той е различавал осем типа личност.

- Ще стигна и дотам! Повече от век след смъртта му, през 533 година, Петият вселенски събор в Константинопол осъжда някои от идеите на Евагрий, по-специално тази, според която в началото е било не Словото, а Душата, идея, вдъхновена от Ориген, също обявен за еретик от този събор. Ръкописите на Евагрий биват забранени. Повечето от тях са конфискувани и изгорени от гърците. Сирийците се опитват да спасят останалите. Днес разполагаме със сирски преводи и няколко текста, издадени под друго име, Свети Нил. Но в повечето от тях осъдените от Църквата оригенистки пасажи са премахнати. Тези пасажи разкриват ключа към осъществяването на индивида според личността му и според недостатъка, който трябва да преодолее, сред осемте, идентифицирани от Евагрий. Тези недостатъци са равнозначни на основните проблемни емоции на личността: гняв, тъга, гордост и т.н. Изтича все пак малко откъслечна информация, която обаче бива неправилно разбрана и стои в основата на понятието за смъртните грехове, сведени до седем от папа Григорий I, които за нищо на света не иска да помислят, че се е вдъхновил от Евагрий. Само че никой не знае, че в края на живота си Евагрий е доразвил идеята си и е увеличил на девет броя на недостатъците, описвайки ги в ръкописа си De vitiis quae opposita sunt virtutibus. По онова време един египтянин успява да спаси един нецензуриран екземпляр, който укрива. Всички останали са унищожени. Текстът му помага да осъзнае, че разбереш ли кое е слабото ти място, пътят към самоосъществяването ти е широко отворен. Откритието толкова го въодушевява, че той решава да разпространи това ценно знание заедно със свой приятел грък. Но забраната, която тегне върху текста, прави невъзможно преписването му. Тогава двамата решават тайно да предадат същността му на един кръг от посветени, обединени в тайно братство, наречено Братството от Келия по името на онова място в Нитрийската пустиня, където са били килиите на Евагрий и монасите еремити. Предаването е устно и е насочено към разбирането на деветте точки на кристализация на човешката психика: Ennéa grámmata на гръцки.

- Заглавието на вашата тетрадка.

- Точно. Впоследствие обаче учителите от братството разбират, че някои посветени използват модела за други цели, например за да манипулират ближните си, злоупотребявайки с властта, която им дава това знание. Тогава учителите решават да предават знанието само на членовете, които са положили клетва и са поели доживотен ангажимент. Системата функционира чудесно през вековете чак до 1919 година, когато Египет е разтърсен от тежка криза – това е по времето, когато е английски протекторат. През този период в братството има много суфити, което е лесно обяснимо – суфитите постигат мъдрост и любов чрез лична вътрешна работа, което точно отговаря на тайния модел на братството, въпреки че то не е суфистко. Много е възможно впрочем Отците от пустинята да са повлияли на суфизма още от основаването му в началото на Исляма. Безредиците от 1919 година принуждават повечето членове на братството да се разпръснат. Само неколцина тръгват с Великия учител, който намира убежище в Турция. Но шест години по-късно, през 1925 година, светската турска република забранява всички суфистки ордени и закрива организациите им. Тъй като повечето от членовете на Братството от Келия са суфисти, те решават отново да заминат, като този път се установяват във Франция, където няма да бъдат обезпокоявани. Разбира се, братството остава тайно, както и личността на Великия учител.

- А Гурджиев? Това, което прочетох за него, ми се видя най-малкото тревожно. Той бил ли е член на братството?

- Гурджиев е наистина твърде спорна личност. В края на XIX век и в началото на XX той обикаля Азия и Средиземноморието, където търси древно знание, което да използва главно за утвърждаване на личната си власт. През 1920 година той научава за съществуването на Братството от Келия и за модела му и отива в Египет. Тук братството вече го няма, но той попада на един бивш брат, чието доверие спечелва и от когото успява да измъкне за щастие непълна информация за модела, въз основа на която изгражда кариерата си на гуру. Но му липсва основното и това обяснява защо така и не успява за пробуди собствените си ученици.

- Разбирам…

Вече имах отговор на въпросите си, но все още не бе станало дума за собственото ми включване в братството… Преди това исках да разбера още нещо.

- Защо вграждате в посвещавания различни личности, а не му обяснявате веднага какъв е пътят на духовната еволюция?

Той се усмихна.

- Евагрий казва: "Не е едно и също да видиш светлината и да говориш за светлината“. Всички ние сме склонни да обвиняваме външния свят за неблагополучията си или просто искрено да смятаме, че личността ни е дефектна… Тогава си казваме, че нищо не може да се направи, че нещата са такива, каквито са. Работата върху себе си отблъсква човешкото същество. Само когато изживеем вътрешно други личности, усещаме истински, че няма по-добри от нашата, че всички хора страдат и че личностната еволюция е единственото решение.

Той замълча.

Личностната еволюция е единственото решение…

И тези думи се запечатаха в мен.

Очаквайте съвсем скоро интервю с Лоран Гунел. Специално за читателите на АртАкция!