Животът е история, а историята е лъжа

Силвия Недкова за „Непрекъсната линия“ на Людмила Улицка.

Тази книга – уж лека плетеница от кратки свързани новели – е всъщност животоописание. Женя, основният образ в нея, е нишката, която задържа в едно цяло историите; тя е оста, около която те се завихрят.

Но главният герой в книгата е лъжата.

Човечеството има противоречиво отношение към неистината. В различните си проявления тя е или боготворена (въплътена във въображение, фантазия) или заклеймявана, ако се опитва да изкриви реалността. Улицка изследва внимателно границата между тези две състояния на лъжата, поставяйки човешкото като мярка.

Това е парадокс, който изследва дори същността на изкуството. Неизбежен е въпросът как измислените истории придобиват ореол на величавост, когато са художествено дистанцирани в роман или разказ, но съдържат горчивината на изкривената истина, когато се вмъкнат в реалността.

Улицка застава по средата – разказва своите измислици за жена, която се сблъсква с измислици в живота си. Създава имагинерна личност, чийто живот описва чрез сблъсъците ѝ с въображаеми измамници. Превръща лъжата в художествен факт, за да я очертае като реалност, с която живеем наистина.

Парадоксите започват още от заглавието. "Непрекъсната линия“ е символ, подсказка за житейския път, който изглежда праволинеен. Но всяка фантазия, измама или илюзия променят посоката му, преоформят го, издигат го или го сриват. Тайната, кодирана в тези толкова нормални истории, вплетени в романа на Улицка, е простичка – ние живеем сред митове. Създаваме ги сами, чуваме ги от други, но винаги ги превръщаме в крайъгълни камъни и се опираме на въздушни конструкции. Истината е условност, истина е това, в което вярваш, докато го вярваш. Лъжата е център на движението, извън нея не се случва нищо.

Това е революционна идея точно днес, когато фалшиви "факти“ подменят реалността на всяка крачка. Всъщност Улицка успява да докаже – кратко, стегнато, скришно – че истината не е абсолют и всичко може да бъде подменено, рефлектирайки върху живота на всеки отделен човек. И това не е точно рана, а по-скоро превръзка върху раната, втора кожа, невидима кръпка върху реалността.

Разголването на истината слага край на историята. А животът сам по себе си е история, разказвана непрекъснато.

Като в сентенцията на Шекспир всички сме актьори и от значение е само колко добре е написана пиесата, в която превръщаме личната си история.

Улицка е казала болезнената истина за изключителната важност на лъжата някак леко и въздушно, без усилия, без насилие. Не заклеймява и не размахва пръст, налагайки морални постулати. Напротив, тя боготвори илюзията и я превръща в смисъл.

"Непрекъсната линия“ се чете бързо и леко, изисква точно толкова усилия, колкото влагаме в доверието си към хората. След нея остава ненатрапчивото послание, че фантазията е другото лице на измамата и няма нищо страшно в това.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт