Разходка до Луната с Лорка

Малко бягство с поезията на Фредерико Гарсия Лорка.

Приятел на Пабло Неруда, Луис Бунюел и Салвадор Дали, Федерико Гарсия Лорка е от онези испански поети, без които не бихме могли да си представим литературата днес. Като малък Лорка рисува, открива ритъма на поезията през музиката, но дори изкуството не успява да го спаси от тъгата. Често изпада в тежки депресивни състояния, която лекува с пътешествия до САЩ. В пиесите му хлебарка и пеперуда се обичат, макар и да е невъзможно, а поезията му разтваря криле и леко полита към Луната.

Илюстрация: Кshitiz Аdhikari

Ето и в какви слова облича обичта си към Лорка Пабло Неруда:

“Има двама Федерико: истинският и легендарният. И двамата са един-единствен. Има трима Федерико: един на поезията, един на живота и един на смъртта. И тримата са едно цяло. Има стотици Федерико и всички те пеят. Има Федерико за целия свят. Поезията, животът и смъртта му се разпростряха по земята. Песента и кръвта му се умножават във всяко човешко същество. Неговият кратък живот расте и расте. Разбитото му сърце беше пълно със семена: онези, които го убиха, не знаеха, че го посяват, че ще пусне корени, че ще продължава да пее и да цъфти навсякъде и на всички езици, всеки път по-звучно, всеки път по-живо.”



ОСЕМ ЧАСА

Небето си разкъса
бинта
и драконът хилядоок
ни ближе с вятърните си
езици.

Венера отклонява се
от пътя на тълпата
и аз си спомням за една любима,
която никога съм нямал.


КОШЕР

Живеем в клетки
от стъкло,
във въздушен кошер!
Целуваме се през
това стъкло.
Изумителен затвор,
чиято порта
е луната!


ТЕЧЕНИЕ

Който пътува,
се губи.

Водата тече ли,
не вижда звездите.

Който пътува,
забравя.

И който се спира,
сънува.


ЦВЕТОВЕ

Над Париж луната
е на цвят лилава,
в градовете мъртви
цяла пожълтява.

Имат си луна зелена
всичките легенди.
Лунна паяжина
от стъкло сломени.
Над пустините изгрява
дълбока и кървяща.

Ала луната бяла,
наистина луната,
свети само в тихи
гробища в селата.


ПЪЛНА ЛУНА

(На изгрев)
Когато луната изгрява,
камбаните чезнат
и се явяват пътеки
непостижими.

Когато луната изгрява,
морето покрива земята
и се усеща сърцето
остров в безкрая.

Луната стои по-далече
от слънцето и звездите.
Тя е ухание, спомен,
мехур синева изсушена.

Превел от испански Ромеро

 

бюлетин

още смарт