Колко кич може да понесе историческият филм?

Художник и писател обвиниха режисьора на "Животът на другите“ и "Творба без автор“ в изопачаване на истината поради сантименталното й представяне и свеждане до вкуса на масовата публика 

12 години след като получи "Оскар“ за чуждоезичен филм за "Животът на другите“, германският режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк отново е сред кандидатите в същата категория с филма "Творба без автор“ (английското заглавие е "Never Look Away“). Когато филмът мина през задължителния си показ в американските кина, критиката не спести хвалбите си: от "най-добрият германски филм, който някога съм гледал“ през "филмът така ме увлече, че веднага след края му ми се прииска да го видя още веднъж“ до "не мога да кажа нищо повече освен да ви препоръчам да го гледате“. "Творба без автор“ разказва за живота на художник и на професор по медицина и се разполага във времето на нацизма, ГДР и 60-те години в Западна Германия. За написването на сценария е използвана биографията на прочутия немски художник Герхард Рихтер, чиито творби се смятат за някои от върхове в съвременното изобразително изкуство.

 

И тъкмо този Герхард Рихтер внезапно се възпротиви на филма. В брой от януари на списание "Ню Йоркър“ той се дистанцира от творбата и обвини Донерсмарк, че е злоупотребил с биографията му. Художникът и режисьорът са се срещали многократно по време на подготовката за филма. Според режисьора Рихтер е чел сценария и е бил възхитен от него, дори е предложил да предостави оригинални картини за снимките на филма. Според художника обаче той предупредил Донерсмарк, че няма да съгласи да има филм за Герхард Рихтер. Предложил героят да има друга професия, тъй като самата история не изисквала непременно да е художник. Освен това изискал писмена декларация, че името му няма да стои никъде и че няма да се използват негови творби. В действителност режисьорът направил точно обратното, като продължава и до днес да използва името на Герхард Рихтер като реклама за филма си. Рихтер е засегнат, че е подхвърлян като примамка за публиката, от каквато слава той нямал нужда.

Случайно или не само 3 дни по-късно в германския вестник "Зюддойче цайтунг“ излезе друго подобно обвинение към Донерсмарк – този път с 12-годишна давност и засяга предишния му филм. Писателят Кристоф Хайн (един от гостите в София на последния Международен литературен фестивал) разказва подобна история от времето на създаването на "Животът на другите“. Тъй като през март предстои издаването на нова книга на Хайн, вестникът пусна откъс от нея, в който става дума точно за отношенията на Хайн с Донерсмарк. Двамата също се срещат при подготовката на режисьора за филма, Хайн му доверява своите преживявания по време на ГДР. Когато гледа готовия филм обаче, е ужасен от начина на представянето на биографията си и изобщо на общата картина на живота в ГДР. Основният му аргумент е, че Донерсмарк в услуга на вкуса на публиката превръща историята на ГДР в мелодрама. Смесва времето на 60-те години, когато режимът е бил значително по-жесток, с това на 80-те, като пренася събития от по-ранното в по-късното време.

"Всичко, което бях разказал на Донерсмарк няколко години по-рано, беше превърнато в шарена смес и разказано по драматичен или много повече ефектно мелодраматичен начин. Седях в киното и с изумление гледах живота си на екрана. Не, нещата не се бяха случили така, но разказани по този начин, изглеждаха много по-ефектни“ – пише Кристоф Хайн. Биографични моменти от живота му са използвани в образа на драматурга Драйман, който във филма се опитва да изпрати до Западен Берлин текст, разказващ за премълчаните случаи на самоубийства в ГДР. Хайн вижда тук намек за реч с подобно съдържание, която той държи през 1987 г. на конгрес на писателите. И тъкмо в този детайл открива манипулацията, която прави Донерсмарк: "Животът на другите“ е ситуиран в късните 80-те години, времето на "перестройката“, когато режимът е почвал да отслабва, тъй като икономически социалистическият блок е вървял към провал. В тези години интелектуалците са можели да казват открито много повече неща, отколкото по-рано. Затова за Хайн "Животът на другите“ е "приказка на ужасите, чието действие се развива в някоя митична страна, която може да се сравни със Средната земя на Толкин“.

Разбира се, след тези твърде тежки обвинения излязоха защитниците на Донерсмарк с аргумента, че "Животът на другите“, както и новият филм "Творба без автор“, са художествени произведения, която представят не определена биография, а използват обобщени образи, за да нарисуват картина на времето. На кое време обаче?

В оформилата се вече културна дискусия се включи и "Нойе цюрихер цайтунг“, който застана на страна на Хайн, сравнявайки режисьорската работа на може би най-награждавания в чужбина германски режисьор с журналиста от "Шпигел“ Клаас Релотиус. Неотдавна въпросният журналист беше обвинен от свой колега, че доизмисля и украсява репортажите с несъществуващи факти и герои, за да ги превърне в по-вълнуващи, по-привлекателни за читателите. Ясно е, че в журналистиката има "фейк нюз“, но може ли да се говори за същото явление в изкуството, където и без друго не се работи директно с реалността, създават се нови, авторови светове, а събитията често се движат единствено и само от волята на автора?

Писателят Кристоф Хайн е категоричен, че произведение на изкуството, което се занимава с определен исторически период, трябва да остане фактологически вярно на отразяваното време, защото самото то се превръща в документ за това време. В случая с Донерсмарк има изместване от истината благодарение на стила на разказване, а именно мелодраматичното представяне, което по принцип е по-лесносмилаемо и предпочитано от публиката. В друг текст пак от "Нойе цюрихер цайтунг“ пък се казва, че сантименталният разказ за отминали събития често граничи с кич и че начинът на разказване на Донерсмарк не е далече от тази граница. Колко кич може да понесе историческият филм, пита авторът. Вероятно много – историята на киното е пълна с подобни примери. Очаква се нови съчки в огъня на този спор да внесе излизането на книгата на Кристоф Хайн, от чийто откъс пламна първата искра.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт