„Tрябва да защитим Европа, в противен случай вълната на популизма ще ни удави”.
Манифестът, подписан от трийсет от най-изтъкнатите световни интелектуалци.
Трийсет от най-изтъкнатите световни интелектуалци - историци, философи и писатели, публикуваха "Манифест на европейските патриоти”, който служи като предупреждение срещу вълната от популизъм, заляла Европа.
Манифестът от 800 думи е изготвен от френския философ Бернар-Анри Леви. Зад него застанаха забележителни творци и общественици като Иън Макюън, който през октомври гостува в София, британският писател от индийски произход Салман Рушди, Милан Кундера, който тази година навършва 90 години, историкът Саймън Шама и лауреатите на Нобелова награда Марио Варгас Льоса, Светлана Алексиевич, Херта Мюлер, Орхан Памук и Елфриде Йелинек. Поместен във френското издание Liberation, текстът алармира, че Старият континент е изправен пред най-тежката си криза от Втората световна война насам, а именно криза на идентичността. Тя поставя на изпитание самата идея за либерална демокрация.
В манифеста се казва, че идеята за Европа е в опасност, защото се множат критиките, расте възмущението на демагозите и радетелите на "изгубената национална идентичност”. Великобритания се стреми към Брекзит и националистите заплашват да постигнат най-голямата победа на парламентарните избори в ЕС. Вероятността страната да напусне Европейския съюз без споразумение вече изправи на нокти редица от най-големите британски компании…
"Сега трябва да защитим Европа, в противен случай вълната на популизма ще ни удави. Трябва да преоткрием политическия волунтаризъм или да приемем, че омразата и негодуванието, този кортеж от мрачни страсти ще ни задуши.” Според манифеста ако не бъдат положени усилия за предотвратяване на по-нататъшни поражения в резултат от популизма, предстоящите избори за Европейски парламент ще бъдат "най-голямото бедствие, което ни е застигало: победа на разрушителните сили; позор за онези, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски; презрение към интелигентността и културата; експлозия на ксенофобия и антисемитизъм”.
"Изоставена от другата страна на Ламанша и от великите си съюзници отвъд Атлантическия океан, които в предишния век два пъти са я спасявали от самоубийство, и уязвима за все по-явните манипулации на господаря на Кремъл, Европа като идея, като воля и представителство, се разпада пред очите ни ”, гласи текстът.
В изявление за "Гардиън” Салман Рушди каза: "Европа сега е в по-голяма опасност, отколкото в който и да е момент през последните 70 години, и ако някой вярва в тази идея, е време да заяви открито позицията си. Надявам се, че парламентът във Великобритания ще прояви смелост и ще призове за втори референдум. Това може да спаси страната от бедствието Брекзит и да отвори възможност за спасяването на ЕС.
Иън Макюън обяви, че е подписал манифеста, защото е "много песимистично настроен“, но се надява, че нагласите рязко ще се променят. Орхан Памук подчерта, че идеята за Европа е важна и за незападните страни: "Без идеята за Европа, свободата, правата на жените и демокрацията равенството е трудно да се защитава в моята част от света. Историческият успех на Европа улесни защитата на тези идеи и ценности, които са от решаващо значение за човечеството като цяло. Без тях Европа не е нищо повече от туризъм и бизнес. Европа не е география, а идея. Тази идея в момента е подложена на атака.”
Мнозинството наблюдатели прогнозират нарастване на подкрепата за популистки, националистически или антиимиграционни партии на изборите през май, тъй като повечето от въпросните фракции вече са спечелили изборите в своите страни. Матео Салвини от крайната десница в Италия определи гласуването като избор между "Европа на елитите, банките, финансите, имиграцията и несигурната работа“ и "Европа на хората и труда“. Според унгарския премиер Виктор Орбан изборите са шанс да се сбогуват с "либералната демокрация”. Срещу десните популисти са френският президент Емануел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел.
Авторите на манифеста заявяват, че "отказват да се примирят със задаващата се катастрофа“, определяйки се като "прекалено тихи” европейски патриоти, които са осъзнали, че "три четвърти век след поражението на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена започва нова битка за цивилизацията”. Според трийсетимата интелектуалци поддръжниците на Европа "вече нямат избор” и трябва да се обявят срещу подпалвачите на духа, които си играят с огъня на човешките свободи в различни краища на континента – от Париж до Рим, през Барселона, Будапеща и Дрезден, до Виена и Варшава.
Независимо от грешките, пропуските и случайните прояви на малодушие Европа остава "пътеводна светлина за всеки свободен мъж и жена на планетата“, подчертават те, отбелязвайки със съжаление, че тяхното поколение е живяло с вярата, че континентът ще следва пътя на обединението естествено и неотменно, без да са необходими специални усилия.
Ето пълния списък на интелектуалците и творците, подписали манифеста: Василис Алексакис, Светлана Алексиевич, Ан Апълбаум, Йенс Кристиан Грьондал, Давид Гросман, Агнеш Хелър, Елфриде Йелинек, Исмаил Кадаре, Дьорд Конрад, Милан Кундера, Бернар-Анри Леви, Антонио Лобо Антунеш, Клаудио Магрис, Иън Макюън, Херта Мюлер, Людмила Улицка, Орхан Памук, Роб Римен, Салман Рушди, Фернандо Саватер, Роберто Савиано, Еухенио Скалфари, Саймън Шама, Питър Шнайдер, Абдулах Сидран, Лейла Слимани, Колм Тойбин, Марио Варгас Льоса, Адам Михник и Адам Загаевски.