Приказките вчера и днес

След няколко годишна почивка тази книга отново се появява на нашия книжен пазар, но пък за тези години е пораснала нова публика от деца читатели и слушатели на хубави приказки. В голям и спретнат том с привлекателни твърди корици и достъпна цена са събрани осемдесет творби с най-различен произход: популярни приказки на братя Грим и Шарл Перо, на Вилхелм Хауф и Ханс Кристиан Андерсен; басни от Езоп и Лафонтен; фолклорни приказки от България, Русия, Англия, Гърция и разбира се, няколко между най-популярните приключения от "1001 нощ“.

Трудно е да се намери някакъв принцип на съставителството извън желанието да се поднесе на детската аудитория наведнъж значителна част от най-доброто, което е било предназначено за нея. Приказките са подредени по азбучен ред на техните заглавия и дават добра възможност да се приспиват децата с нещо различно всяка вечер в продължение на близо три месеца. И все пак има нещо, което (без да е лесно видимо) обединява разказите така, че ги прави еднакви поне в едно отношение. Това е тяхната популярна и максимално пригодена за деца стилова и сюжетна адаптация. Обратното на този сборник може да бъде едно нашумяло издание на приказките, събрани от братя Грим, публикувано на български език през 2016 година. Тогава за пръв път стана ясен един културноисторически факт, на който рядко някой в България беше обръщал внимание.

Любимите приказки, с които са израснали множество поколения деца по света, всъщност никога не са били писани за деца. От една страна, те изобщо не са родени в писмен вид, а са го придобили едва когато се появяват първите събирачи на занимателни устни/фолклорни разкази като Шарл Перо във Франция около края на 17 век и двамата братя Якоб и Вилхелм Грим през първите години на 18 век. От друга страна, историите не са били предназначени за слушане от деца; по-скоро можем да ги определим като общодостъпна и развлекателна култура на селските маси. Това вече ни обяснява потреса и порасналия от него скандал, запален в пространството на дигиталните форуми, но прескочил и в традиционните медии през 2016 година.

Онези приказки, които възбудиха недоволството на множество майки, защото не бяха от "техните“ братя Грим, всъщност представляваха първото издание на фолклорните разкази, събрани от двамата братя и публикувани през 1812 година. Както изглежда дори тогава, два века преди нашето съвремие, майките също са били недоволни, защото в следващите шест издания съставителите (всъщност съставителят, защото Якоб умира рано) все повече съкращават и приспособяват автентичните приказки, много от които направо изхвърлят като неподходящи; редактори и преводачи през следващите сто години завършват този процес. Ето така се появяват "приказките на братя Грим“, но също на Шарл Перо, в не по-малка степен са адаптирани 1001 нощ и всички фолклорни приказки. Ужасното, плашещото и "неморалното“ заедно с първичната им символика са изгонени от тях. (Ако искаме да си представим как са функционирали фолклорните приказки в тяхната автентична среда, можем да направим сравнение с масовата култура днес; тя изобилства и с трите характеристики; някои неща просто не изчезват от човешката психика.) 

Ако се върнем сега към "Златна книга на приказките“, можем да кажем, че тя съдържа окончателните резултати на исторически дългия дисциплиниращ процес; в нея няма нищо, което би могло да изплаши една съвременна майка. Остава само да се надяваме, че и животът ще бъде така милостив към децата, възпитани в "златните“ правила.