Мечка страх... мен също

Простодушно небе - 

превръща греховете в грешки,
виното във вода.
Мен в теб.

Марин Бодаков познаваме като поет, журналист, преподавател по журналистика в СУ и съдружник в издателство “Точица”. Марин Бодаков е и една от моите най-смислени срещи. В този живот, а сигурно и в следващите... С Марин Бодаков сме родени на една и съща дата. Той е носител на спокойствие, хармония и усещане, че всичко ще бъде наред. Някога. Но ще бъде. Понякога заравям нос в поезията му, за да си помечтая за наивното изкуство и да прегърна страхливите мечки. Може би и с тях сме родени на една и съща дата. Кой знае? Защото е уморително все да си носим маските на смелост. Но това е тайна. Не казвайте на никого…

Едно от най-хубавите неща, които се случиха в литературния ни свят през 2018 беше появата на една специална стихосбирка. Издателство за поезия “Да” и издателство "Фабер"  срещнаха таланта на художника Кирил Златков със словата на поета Марин Бодаков. Поредното разтваряне на няколко бучки стихове в сърцето.

Мечка страх

бях писал:
над нас лети невидим изтребител

тази нощ изтребителите станаха видими:
с Любо се разхождахме зад Художествената академия
и те започнаха да прииждат, все по-големи и тежки,
опаковани в маскировъчна хартия,

смазващи като играчки

изтребителите прииждаха от най-дълбокото детство -
и залегнахме на тревата

бях завършил същото стихотворение:
всичко подлежи на унищожение, абсолютно

днес ти казвам: не всичко

Подготовка за рецитал

Това е твърде секси и двусмислено.
Това ще го разберат буквално.
Това предхожда правилните избори.
С това ще ме шантажират.
Няма да им прочета
и следващото.

Прегръдка

Без да се усетя,
преминах в разбития вражески лагер, сред хората,
чиято работа е да свалят играчките от елхата,
внимателно, една по една.

Затова спрях да питам
колко прилично е да продължи една прегръдка
и какво я разтяга във времето - отчаянието или желанието.
(Знаете, отлепяш се от чуждата гръд
и след няколко секунди се прилепяш отново вместо довиждане.)

И пак затова се будя всяка нощ - да остана поне за мъничко сам,
да няма нищо надвиснало или спешно за отмятане;
елха, прегърната панически по пътя към контейнера,
игличка, неизметена от пода.

Illustration by Leigh Hodgkinson

Мечка страх... мен също. Но няма страшно. Всичко ще бъде наред.