„Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене“...

Дамян Дамянов спасява всички изгубени души. Тогава, когато тунелът е тъмен, страшен и свръх самотен. Творчеството му е лек за болки, непреодолими копнежи и желание за онази голяма любов, която понякога, само понякога... ни подминава. 

КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

Дамян Дамянов

Когато си помисля, че и ти 
ще си отидеш някой ден от мене 
и подир тебе пътните врати 
ще се полюшват празни и студени, 
и небесата ще се вкаменят, 
и птиците от скръб ще остареят, 
а аз ще стана празен кръстопът, 
по който само ветрове ще веят, 
едно небе ще смазва моя гръб, 
в гърдите си ще нося тежък камък 
и хорските усмивки ще са скръб - 
когато си помисля, че те няма. 
Когато си помисля...Не, не, не! 
Но ти си тук - усещам те във здрача. 
Заспивайки на твойте колене 
ще се насмея и ще се наплача... 
Сърцето ми събрано на юмрук 
полека се отпуска в твойте пръсти. 
Да, ти си тук! Усещам, че си тук 
по утрото, което пак възкръсва.

ОСТАНИ ТАЗИ НОЩ

Дамян Дамянов

Остани тази нощ! Тук при мен остани! 
Двете тежки врати любовта ни ще скрият, 
ще ни пазят отвън тези неми стени. 
За една нощ сами ще избягаме ние. 
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен. 
В тиха златна гора ще потънеме двама 
и ще гоним насън оня дивен елен, 
който бяга във нашите сънища само! 
Остани тази нощ! Като куче отвън 
ще ни пази до утрото будният вятър... 
Остани тази нощ!...Остани!...Остани!... 
И прокарай ръка по лицето ми тъмно - 
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни! 
А когато от наште целувки се съмне 
и когато се вдигне небесният кош, 
ти излез, разкажи по най-бързия вятър 
за човешката обич и за нашата мощ - 
и ще стане по-светла земята...

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА

Дамян Дамянов

Събличай се, полека се събличай 
със грацията дивна на русалка! 
От себе си едно след друго свличай 
прикритията нежни, ала малки 
на свойта плът свенлива, но греховна. 
Нима е грях тъй да те гледам, мила? 
Нали от този вечен грях любовен 
ний всички на света сме се родили? 
Нали от този "грях", така наречен, 
започва всъщност нашето начало? 
Ако е грях, то този грях е вечен, 
безсмъртен, като смъртното ти тяло. 
И като моето, което те обича, 
което тръпне, чака и което... 
Събличай се! Полека се събличай, 
греха да видя и да го усетя, 
в копнежа му да изгоря до края... 
На този свят горчив и толкоз мрачен 
по-сладко чудо от това не зная: 
жена, която се съблича в здрача... 
Събличай се и ми свети със вечност.

ТИ ПАК МЕ ГЛЕДАШ С ЛАСКАВИ ОЧИ

Дамян Дамянов

Ти пак ме гледаш с ласкави очи 
и питаш пак: "Боли ли те за нея?" 
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи! 
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!" 
И аз се стапям в нежния ти глас, 
и аз забравям минали обиди. 
Но милвам теб, а мисля за оназ, 
която преди тебе си отиде. 
Тя никога не милваше така, 
тя като теб не можеше да пее, 
но аз жадувам нейната ръка 
и гледам теб, а виждам само нея! 
Ах, твоята усмивка тъй добра 
пред мен света отваря като книга, 
но обичта ти - обич на сестра - 
повярвай - за сърцето ми не стига!

ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

ПИСМО

Дамян Дамянов

Бих ти изпратил писмо без адрес. 
И аз знам, че ще получиш писмото. 
То ще стигне при тебе нощес 
или днес, но ще стигне, защото 
този вятър, ту тих ту свиреп, 
тези птици, с лъчи по крилата 
са приятели с мен и с теб, 
и по тях, и по тях ще го пратя. 
Ако вятърът се умори, 
ако птиците хвърлят писмото, 
от ръцете на хора добри 
то ще стигне до теб - не защото 
сме единствени хора в света, 
не защото света ни познава, 
а защото приел любовта 
от сърце на сърце я предава!