Седем коледни констатации за живота и неговите прищeвки

Най-красивата функция на празниците е, че ни обнадеждават. Разбираме го особено ясно, когато ни затисне отчаянието. Не непременно такова огромно, лепкаво отчаяние, за което се правят филми и се пият хапчета, а някакво ежедневно, сивичко и кротичко - от тези най-вредните, дето си кютат някъде в ъглите на сърцето ти и с нокътче го чоплят. Точно тези малки отчаянийца много се влияят от празниците. Защото празникът е граница, чието преминаване дава шанс. Това е моментът, в който си изчистил всичко старо и трябва малко да поседнеш преди да се впуснеш да живееш на чистото. Мигът, в който затваряш книгата на една история, която вече знаеш, за да отвориш тази на непознатата. Нощта преди новия ден, възелчето на конеца, с който си шиеш парченцата случки, ключът, който ще изхвърлиш, след като затвориш вратата. А после веднага ще си намериш нов за нова врата, защото така е по празниците - затварят се прозорци и врати, за да се появят нови, че да проветряваш като хората. Празникът е начин да отмерваш времето без да го разграфяваш в стрелки и цифри, а цялостно, единно. “Хайде, след рождения ми ден всичко ще се оправи”, си казваме. “Да мине Великден и ще се отпуши”. “Да дойде новата година, че старата се износи.” “Да видим това след празниците”. “Да решим какво ще правим след ваканцията”…

И с Коледата е така. Даже с нея това усещане е най-автентично. Не само, защото и тя е свързана с раждане на нов живот, при това божествен. Но най-вече, защото Коледа е събирач. Тя е онзи момент от годината, в който духът и тялото трябва да се съберат и да са заедно на едно място. Трябва да го направят споделено, с други души и тела. Да се приберат едни при други, за да се огледат взаимно, да си отбележат раните, да си ги полекуват. Да си постоят така, мълчаливо, и да си споделят страховете и щастията. Да си намислят неща, към които да се стремят. Да си ги разкажат. 

Имала съм много красиви и много тъжни Коледи. Били са в любов, но и в самота, в оскъдица, но и в охолство, подарени и нафантазирани Коледи съм имала, Коледи с преструвки и едва сдържащ се ужас, Коледи на тъмно и светло, в тишина и музика. Всякакви съм ги обичала обаче. Въпреки изтощителните кулинарни маратони, които съм си организирала, за да съм най-най-най-добрата домакиня на света. Въпреки истеричното пазаруване и обичайния провал с подаръците. Въпреки отпадащите хора от коледната ми маса, които са си тръгвали от живота ми, заради смърт или нелюбов, заради друг път или обикновено предателство. Въпреки коледния кич, който всъщност ми е толкова мил, че за нищо на света не си го давам. Въпреки втръсналите до лудост коледни песнички, за които ушите ми започват да се наострят в началото на всеки декември. Въпреки студа… че даже заради него. Защото Коледа е отправна точка. Старт за нови неща, над които стои най-аристократичната, най-свободната и най-достъпна от всички мечти - надеждата. 

Всичко това, което написах, смятах да го кажа на дъщерите си тази година. Бях го намислила да си го напиша на ръка и да им го прочета преди да разчупим хляба на Бъдни вечер. Но понеже с възрастта ставам все по-практична, заради засилващата се ирония към всичко в живота, ще постъпя като човек с чувство за хумор и ще разхлабя малко романтиката. Така де, Коледа е и за да кажеш някакви важни неща на тези, които обичаш, без непременно да си патетичен! А и тя, патетиката, винаги дебне по празниците - фикс идея й е да ги съсипва с клишетата си. 

И така, мили мои лични дъщери, както и такива, които не съм родила, но все сте нечии момичета и момчета! Приемете от мен един принципен коледен комплект от неща, които имам за споделяне! Не ги взимайте непременно като съвети, а като  констатации. Не им се доверявайте напълно и не ги цитирайте като неподозирани разкрития за човешкото битие и смисъла на живота! Не им вярвайте сто процента, защото чудесата не ги мога! Пиша ги само, за да можете в някакъв там свой момент, някога си, когато по някакви си причина отново ви е отчайващо, а празник не се задава на хоризонта, да ви подсигуря малка доза спасителна надежда. Толкова, колкото да оцелеете до празника, който непременно винаги идва, разбира се. 

Констатация 1

Празниците трябва да се празнуват! Независимо какво ти виси на врата, главата, рамената - те са времето, в което трябва да се изпадне от зависимости и задължения. Всеки човек има нужда от известна безтегловност, в която да се рее. Тя е особен вид сигурност, в която се оставяш напълно на нещо, което не можеш да промениш и контролираш. Празникът е задължителната почивка от делника. Някога хората са имали карнавали, в които е било позволено да се случва почти всичко иначе забранено. Не е било случайно - да следваш правила, пък били те и цивилизационни, не е лесна работа. И е против природата ни на животни, затова и ни изморява. 

Констатация 2 

Празникът е за хората. В този смисъл и извън него обкръжението от човеци е важно. Не мога да дам съвет как се избират приятели и се преценяват човешки характери, но знам, че най-добрият начин това да се учи, е като се практикува. Не се страхувайте от срещи с хора, от мислите и намеренията им, от това дали и как ще ви приемат, дали ще ви наранят или не. Пред вас с всяка среща застава едно същество, което си има съвсем конкретни неща, чрез които се описва и действа. Има си дом и минало, близки и чужди, има си страхове, любими храни, малки и по-големи пороци, болести, проклетии, видения, неща, за които да си поплаче или да се смее. Затова подхождайте мило. Не се знае в коя точно част от всичко това ще отекне присъствието ви. 

Констатация 3 

По време на крайни предели, какъвто е празникът, спонтанно се замисляш за разни смисли на неща. Като например за смисъла на собствения ти живот. Това може да е ужасно депресивно за някои, но аз предпочитам да го преживявам празнично. Само си помислете на колко много щастливи празници сте плод самите вие! Да се случи така, че точно една жена да срещне точно един мъж, да се влюбят точно един в друг, да решат да имат дете, то да вземе, че да се случи точно, когато се е случило, после да го износят, накрая да го родят и отгледат, за да се превърне то точно в ТЕБ! Прибавете към тази поредица от щастливи случайности и тези, довели до появата на точно тази майка и точно този баща, преди тях пък на техните майки и бащи и ще усетите на каква милимунда от пълен разпад на цялото това нещо сме били. Следователно в това дантелено крехко съвпадение има дълбок смисъл. И той основно се състои в това, че всъщност сме едни ужасно големи късметлии! Това, че в някакъв момент не го осъзнаваме, не значи, че го няма и няма да се изясни. Като със слънцето е - когато идва нощ, то не изчезва - просто е зад ъгъла на хоризонта. И съвсем скоро пак ще се появи.

Констатация 4 

Най-вредното нещо на този свят е човек да се самобичува. Също толкова вредно е колкото и да се самосъжалява. Когато сме се появили на тая земя, никой не е обещавал всичко да е розово, мекичко и топличко. Не е обещавал изобщо нищо, така че няма и кого да държим отговорен за скапаните моменти. Но в цялото това търсене на правилни пътеки всеки от нас е първоходец. Защото точно по твоята пътека никой друг не е минал и няма да мине. Може пътят му да е бил подобен, може да е било със същите чувства или намерения, но никога не може да е абсолютно същото. В този смисъл всеки е откривател, пионер и шампион. Може да не е шампион по най-правилно правене на неща, но със сигурност е шампион по преминаване през точно тези препятствия в точно тези условия. Така че, горе главата, шампионе! 

Констатация 5 

Празникът е време за влизане в бокса - за смяна на гумите и маслото поне. След това сме готови за нов рейс. Та ако сте в онзи затискащ въздуха момент, в който ти се струва, че тъпчеш на едно място, че правиш неща, които ти губят времето, че се пилееш и не си щастлив, то е време за промяна. Ама направете я по класическия начин - например с написване на желанията на листче и ритуалното им “закодиране” под елхата на Коледа. Или с обещания на свещи и звезди. Или пък с нещо още по-клиширано като изричане на глас точно в дванайсет през нощта. Имаме нужда от тази театралност, за да можем да извадим делничното и да го превърнем в тържество. Не й се плашете на церемониалността - насладете й се! 

Констатация 6 

Ако има нещо, което със сигурност НЕ искам да ми се случва по празниците, то нека го обединя в следващите редове. По празници не признавам караници и обвинения, тромави семейни намеци и очаквания, прекаляване с храна и пиене, задължителни посещения, фанатично спазване на традиции, гостита с дояждане, формални подаръци, насилена веселост, капризи, финансови разчети на похарченото за празника и полученото от него. Всички останали дни извън празниците и без това са посветени предимно на това. Сега е за празнуване! Изпразвайте от душите си калта, мъката, подозрението, страха, огорчението, малките зависти, големите раздувки и оставете тая душа да подиша. После полека-лека започнете да я пълните наново. То ясно, че няма да е все с божествена любов и свещена доброта, но то пък затова и отново ще дойде празник - природата го е измислила. Новораждайте се! 

Констатация 7 

Току що прочетох всичките си констатации по-горе и рязко се почувствах като старицата от планината, която е слязла сред хората да им даде мъдростта на земята. За да разсея тези нюанси, ще се осмеля да дам един наистина сериозен съвет: Никога не взимайте насериозно нито един съвет! Последният пък особено. 

Само, моля ви, крепете надеждата!