Музиката в литературата

Посланието на Венсан Винел – момчето, което излезе от сянката

 

Едно полусляпо дете, надарено с абсолютен слух, започва да пее далеч преди да проговори. Роденото в България дете, наречено от осиновилите го родители Венсан, е способно да възпроизведе, по-късно и да изсвири, всяка възможна мелодия. На 17 години свири и пее по парижките гари, а три години по-късно го поканват да участва в сезон 2017 на The Voice, международен музикален формат, известен у нас като "Гласът на България“. Венсан пожънва огромен успех, класира се трети, а интернавтите му отреждат първото място. Още преди финалните концерти написва книгата "Да излезеш от сянката“, отправяйки към читателя следното послание: 

 

С цялата си възможна убедителност ще кажа на всички, които се смятат за твърде ниски, твърде дебели, твърде грозни – спрете да се самосъжалявате! Не, не сте такива, каквито сте се надявали да бъдете, но ако все пак притежавате някакво предимство, някаква дарба, не я изпускайте! Това, че куцате или че не сте горди със стореното досега, не означава, че е прекалено късно. Никога не е прекалено късно!

 

 

Венсан Винел ще гостува в България по повод излизането на книгата му "Да излезеш от сянката“ през май 2018 г.

(Записът в Youtube е от кастинга "на тъмно“, когато Венсан изпълнява песен на Еминем.) 

Публикуваме откъс от книгата "Да излезеш от сянката“, която предстои да излезе на 11-ти май.

МУЗИКАТА,

ТАЗИ БЕЗКОРИСТНА ЛЮБОВ…

След този първи кастинг през юли 2016 следващият етап е определен за след лятната ваканция, в ранната есен. Отначало трябваше да обясня на един от вокалните педагози кое парче съм избрал и защо искам тъкмо него да пея по време на кастингите "на тъмно”. След това щях да мина през доста обстойно интервю, за да може екипът на предаването да си състави портрета ми. Както обикновено се размислих коя песен да пея няколко дни преди срещата… Търсех някое суперсилно парче, което наистина да ми позволи да изразя себе си, но и заглавие, което да мога коренно да преобразя. Помислих се за Bohemiam Rhapsody на Куин, защото Фреди Мъркюри ми е любим певец, но не, не ставаше. Тъй като за мен Майкъл Джаксън е бог, бих могъл да взема някоя негова песен, Bad или дори Thriller, но до Джаксън човек не бива дори да се докосва, каквото и да направи, няма да е толкова добро. Тогава избрах Lose yourself  на Еминем, защото това е заглавие, което продава, а Еминем е певец, който говори на всички. Кой не го познава? Освен това думите и контекстът на песента идеално ми пасват. В нея се разказва историята на един тип, Рабит, който се озовава в светлината на прожекторите. Това е единственият му шанс да завладее публиката, изпусне ли го, после ще е твърде късно. Еминем описва подробно всички емоции на Рабит: чувството на несигурност, преди да излезем на арената, трансът, който ни обзема, когато започнем, накрая завръщането в реалността, когато всичко свърши. Това доста прилича на кастингите "на тъмно” в The Voice, нали?

Преди изпълнението си пред камерите конкурентите са все още със семейството и приятелите си, още не са сами, без подкрепа и утешение. Приятелите ми бяха дошли да ме подкрепят, мама беше в залата. И после, в един момент, охраната отваря вратите, за да пусне публиката. В този миг температурата скача нагоре. Трудно е да си представи човек каква шумотевица вдигат всички тези хора, докато сядат. Невероятно е! Зад кулисите екипът строго следи да няма никакъв контакт между журито и кандидатите. Преди Флоран Пани, Зази, Мика или Мат Покора да преминат през коридора, нас винаги ни затваряха в някоя гримьорна. Никой не трябваше да ги среща, нито един поглед не биваше да бъде разменен. По този въпрос екипът е неумолим, тайната е абсолютна и всичко е организирано така, че да бъде спазена.

 

После дойде един асистент да ми каже, че е мой ред да изляза на сцената. Озовах се в лунен свят. Обстановката беше толкова странна, че се чувствах напълно изключен от реалността. Но когато трябваше да покажа на какво съм способен, бързо се върнах на земята.

*   *   *

Странно, но вместо да се стресна от значимостта на залога и от виковете на публиката, дотолкова, че като някои кандидати да си изгубя гласа, аз се почувствах силно стимулиран. Шегувах се с техника, докато преодолявах десетината метри, които ме отделяха от сцената. Беше вече 23,30 ч, не бях в особено добра физическа форма, малко ме болеше гърло, но като седнах на пианото, всичко забравих. Когато засвирих, цялото ми напрежение отлетя и потеглих с пълна газ, без много да му мисля! В подобен момент не трябва да се пресмята, защото или прекаляваш и се изсилваш, или не ти достига сила и се издънваш.

 *   *   *

 Дадох всичко от себе си. Песента свърши и публиката стана на крака, за да ме аплодира. Когато чух колко беше ентусиазирана, си помислих, че това е добро предзнаменование.

Както са установили всички, които вече са гледали The Voice, когато даден треньор натисне копчето, за да даде знак, че се обръща, се разнася пронизителен звън. Няма начин да не го чуеш, спуква ти тъпанчетата! Аз не го чух по понятни причини – звънът се добавя от екипа чак на етапа на монтажа. Така че по време на изпълнението си бях лишен от този звуков показател. Само благодарение на вълните от бурни ръкопляскания, които се разливаха всеки път когато някой член на журито завъртеше креслото си, разбрах, че са се обърнали трима. Разпознах единствено Флоран Пани, защото беше близо до мен и попадаше в зрителното ми поле. Нямах представа кои са другите двама. Когато аплодисментите утихнаха, подхвърлих:

- Всъщност искам да ви кажа, че съм сляп като къртица и изобщо не знам кой се е обърнал!

Това беше моят начин да поставя точките върху и-тата, та треньорите да разберат какъв човек имат насреща си. Единствено в този момент се позовах на моята инвалидност, а и не настоявах много, защото всъщност никой не ме смята за инвалид. По време на предаванията понякога хората от екипа и треньорите я споменаваха, но също без да задълбават. Затова пък в медиите и в мрежата не си поплюваха.

*   *   *

 Всички статии в пресата бяха озаглавени "недовиждащият кандидат”. По време на интервютата много от въпросите се въртяха около тази тема… Ако трябва да бъда циничен, бих казал, че ме бива само да продавам хартия. Но предпочитам да гледам ситуацията от положителната й страна.

Няколко дни след излъчването на кастинга "на тъмно” една девойка и майка й ме заговориха пред един магазин. Лицето на момичето беше почти изцяло покрито – каскет на главата, големи черни очила на носа и голям шал, за какъвто времето беше неподходящо. Помоли ме да си направим селфи. После ми обясни от какво страда. Имаше кортикална слепота, също като мен. И като мен страстно обичаше музиката. Но била прекалено стеснителна, за да направи нещо по въпроса. Преди да се разделим, поисках да ми изпрати демо, за да го чуя. Тя не бе на себе си от радост…

Участието ми в The Voice е преди всичко послание, вдъхващо надежда, покана към всички, които страдат, да се вземат в ръце и да предприемат нещо.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт