Веселата Персия на Монтескьо

Невероятно е, че Монтескьо е написал своите "Персийски писма“. Та това е авторът на "Духът на законите“! И все пак… все пак, ето ни пред новото българско издание на тези забавни текстове, уж проследяващи пътешествието на един учен персиец от осемнайсети век до Франция, неговите наблюдения, изводи и постоянните му тревоги какво ли става в харема у дома, в Исфахан. 

Трудно можем да кажем, че в "Писмата“ е останало нещо истински сатирично. Някога дръзки фрази като тази, че френският крал е стар, днес звучат просто като съобщаване на факт. Но хуморът продължава да съществува. Първо, Монтескьо очевидно знае немалко за ислямския свят от своето време, така че неговият Узбек наистина зазвучава като чужденец в Париж. Сега и това е само по себе си екзотика – та съвременна Франция вече изобщо не е непозната за мюсюлманите! Второ, самият опит на французина да опише собствената си страна като видяна отвън създава атмосферата на шега, заговорническото чувство, че ей сега ще ни бъде разказан виц. Резултатът е, че публиката на "Писмата“ вижда и Узбек, и френските му домакини като странни, интересни, понякога смешни човешки типове. Персиецът е едновременно силно религиозен и почтителен към моллите, но си задава и въпроси, които биха могли да възникнат само във Франция – защото той пита не само като вярващ, а като мъж и гражданин. Френските домакини на Узбек са едновременно суетни и бъбриви, но са и добродушни, духовити, свободолюбиви и щедри с времето си (трудно е да си духовит, ако не поспреш, за да споделиш хрумналия ти парадокс – и точно тази любов към разговора позволява на Узбек и Монтескьо да правят наблюденията си върху семейството, положението на жените, амбицията или продажбата на титли). 

В известен смисъл "Писмата“ са неочаквано произведение. Шарл-Луи дьо Секонда, барон на Ла Бред и Монтескьо е помнен по-скоро като автор на философското изследване върху духа на законите. Той е изковал фразата "разделение на властите“, превърнала се в нерушим конституционен принцип из целия свободен свят. Може би е бил единственият човек, имал идеята как евентуално може да бъде укрепена и спасена френската легитимна монархия, без да се стига до революция – чрез постепенни реформи, които да разделят управлението между буржоазията и аристокрацията, за да се превърне абсолютисткото кралство в нещо като коронована република, подобна на Великобритания. "Персийски писма“ може би са просто забавлението, почивката на един толкова сериозен ум. 

Преди двайсетина години никой нямаше да се замисли дали "Писмата“ или друг толкова значим текст от осемнайсети век е разбираем. Европа беше ясно пространство на модерността във всичките й форми, а Изтокът си беше Изток. Поне от българска гледна точка беше така. Днес светът е друг. Можем да се запитаме дали не само Персия, но и Франция на Монтескьо не са се отдалечили прекалено много от една нова публика. Но можем и да се надяваме, че не са.