Времето на граматичните нацисти

Кодовете на взаимното ни разбирателство и новата Вавилонска кула.

Когато за пръв път видях в една двестахилядна фейсбук група, че хората масово използват съкращението "кл“ вместо "кг.“ за обозначаване на килограм, разбрах, че битката за общия ни език е окончателно загубена. Надгробният ѝ паметник ще бъде в множествено число с "й“ накрая.

Вавилонското стълпотворение и крахът на надеждите се повтарят. Това не е изолирано явление, не се случва само у нас. Повсеместно е. Човечеството пак се опита да построи кула до Бог, технологичното разпищолване е почти същото. И дойде естественото наказание – насред двоичните кодове на виртуала се разпаднаха кодовете, с помощта на които се разбирахме.

Не бих искала това да звучи осъдително. Намирам процеса за естествен и дори за позитивен, както е било и по времето на истинския Вавилон. Просто трябва да регистрираме факта, че идва време за промяна и разпад, за разграждане на установени правила и (надявам се, временна) липса на нови.

Може би това е свързано до голяма степен с отказа от следване на авторитети, който виждаме ясно изразен в политическите движения в цял свят. Провалът на елитите не е само политически, не е само културен. Той се проявява и на нивото на колективното несъзнавано, където сакрализираният индивид среща организираната тълпа в титаничен разрушителен сблъсък. 

Вижте само символичното име, с което се сдобиха радетелите на грамотността, които се опитват да призоват към спазване на правилата – "граммар наци“, "граматични нацисти“. Изискването за елементарна грамотност се приема като насилие над личността, при това крайно насилие, стигащо до безчовечност. Редовно се появяват призиви да не се влиза в разговори за граматика там, където това не е изрична цел на общуването. Негласното позволение да не се придържаме към установени правила, които сме учили в продължение на години като основа на образованието, е вид анархия. Това дава илюзорно усещане за свобода в един все по-ограничен откъм свободи свят, в който контролът е повсеместен. Всъщност липсата на отношение към общата кодировка е форма на бунт, но не градивен, а силно деструктивен. Защото бунтът, който не може да обедини, а разделя, е антипод на самия себе си.

Хората всъщност не държат да се разбират един друг, това ни казва отказът от граматическо единство. Те държат да се изявят. Това предполага несъобразяване, липса на ограничения по отношение на общи норми. Човекът, който не пише грамотно, заявява:

Аз съм какъвто съм и не искам насилие върху моята същност.

Звучи уж правилно, но всъщност е маската на разрушителния девиз на времето "Бъди себе си“, който изключва идеята "Бъди по-добър от себе си“. Всъщност съвременният индивид няма чувство за растеж, няма идея за развитие, липсва му еволюционен инстинкт. И това трябва да бъде оправдано с фалшивата ценност "аз съм най-важен“, която изключва останалия свят. 

Така от граматиката стигаме до емпатията, заменена с ерзаца си – милозливост. Стигаме и до справедливостта, заменена с ерзаца си – възмездие. Всяка истинска ценност, която изгражда човешкото в нас, се измества в някаква кривина. Уж е същата, а не съвсем. Но като жабата, която се сварява бавно, не усещаме какво се случва и вярваме в... Себе си. 

И понеже общественият облик е най-видим чрез писаното слово, най-вече в социалните мрежи, ставаме по-грозни като общество. Защото разкъсваме връзките помежду си, отказваме се от общите си символи, кодове, уговорени общи правила.

И да, всичко това се вижда от една пренебрегвана граматика. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт