Завръщането на Пинхед
29 години чакане, но си струва. Клайв Баркър и „Аленото евангелие“!
Димитър Копарански
Двадесет и девет години са огромен период от време. Двадесет и девет години почитателите на Клайв Баркър трябваше да чакат, за да прочетат продължението на една от най-емблематичните му новели – "The Hellbound Heart“, издадена през 1998 г. в България под заглавието "Обречени на Ада“. На родните фенове им се наложи да почакат още три години и половина, за да се докоснат до въпросната книга – "Аленото евангелие“, но чакането приключи, след като издателство "Колибри“ се погрижи тази толкова важна жанрова творба да се появи и у нас.
Кой е Клайв Баркър?
За незапознатите Баркър е британски писател, режисьор, продуцент и художник, родом от Ливърпул. В много ранна възраст той става свидетел на смъртта на Лео Валентин по време на авиошоу. Тази сцена е причина за неговото възхищение по страховитото, забраненото и смъртта, по-късно подсилено от произведенията на Едгар Алън По и Peй Бредбъри.
Любовта към актьорското майсторство, а по-късно и към киното се възпламенява още в училище. Той пише и играе в собствените си пиеси от средното си образование до завършване на колеж. Този опит го амбицира да режисира и продуцира собствени филми, като през 1987 г. прави своя дебют с вече споменатата новела "Обречени на Ада“, поставяйки началото на успешната поредица "Хелрайзър“... и създавайки едно от най-иконичните хорър чудовища – Пинхед.
"The Hellbound Heart“
Предисторията на "Аленото евангелие“ се появява през далечната 1986 г. Баркър все още не може да се похвали с кой знае колко богат каталог от издадени книги, но името му вече се е споменавало с изключителни хвалби. Самият Стивън Кинг, след като прочита някои от кратките му разкази, събрани в сборниците "Кървави книги“, заявява, че е видял "бъдещето на ужаса и неговото име е Клайв Баркър.“
Година по-късно той написва сценария и сам режисира екранизацията, която носи името "Хелрейзър“. Разликите с оригиналния материал не са малко, но основната идея е запазена. Интересен факт е, че едно от основните чудовища във филма – Пинхед – се появява едва в последните страници на книгата, без съществена роля. Баркър обаче преценява, че подобен персонаж ще окаже много по-силно влияние върху зрителя и не бърка в преценката си. Бялата кожа, дългата черна роба, покритата с пирони глава и дълбокият глас на Дъг Брадли превръщат Пинхед в емблема на ужаса.
През последвалите години поредицата ражда цели девет продължения, последното от които – "Hellraiser: Judgement“, дебютира в началото на тази година. За съжаление много от тях имат от средни до съмнителни качества, а някои са толкова лоши, че дори писателят се отрича от тях.
"The Scarlet Gospels“
Идеята за "Аленото евангелие“ се заражда още през 1998 г. Баркър е имал една основна цел – да убие своя най-обичан герой Пинхед. Следват дванадесет дълги години, през които авторът развива бавно историята, обещавайки обем от над хиляда страници. През 2010 г. книгата е завършена, но размерът ѝ се оказва фатално голям и следващите три години тя претърпява сериозна редакция.
"Аленото евангелие“ е много висока точка в творчеството на Клайв Баркър, изправяйки един от най-популярните му злодеи срещу един от най-обичаните му протагонисти – частния детектив Хари Д’Амур, който участва и в други произведения на автора. Близо тридесет години разказване на зловещи истории срещат своята толкова очаквана кулминация. Самият Пъкъл ще отвори негостоприемните си врати. Героите ще трябва да се изправят срещу невъзможни препятствия, за да спасят както тези, които обичат, така и самия свят.
Разбира се, един от най-важните въпроси, който читателите трябва да си зададат, е: каква всъщност е съдбата на Пинхед? Успява ли Баркър да изпълни обещанието си и да изпрати подобаващо своето чудовище? Какво ни е подготвил Свещеникът от Ада в своята лебедова песен? Мога да ви кажа, че чакането си заслужава и няма да останете разочаровани.