Голямата любов говори на италиански

Италианската поезия ни отнася някъде далеч, където единственото важно нещо са плажовете извън сезона, виното и домашно приготвената паста. И ръката на човека, когото обичаш. Вплетена в твоята.

Най-хубавата нощ в живота ми

Клаудио Подзани

Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
в един гараж с олющени стени
Тя е минала така,
без наистина да я позная
влязъл през пукнатина
от огнено желязо
придружен от гласовете на метачите.
Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
върху топлия шинел
разлял шампанско върху твойто тяло
и захвърлил празните бутилки към стената
О, да...
навярно времето за миг
в неуловимата секунда
кожата ми опознала е
с настръхнали коси
и цялата покрита с пот
но всичко е изчезнало
сред пепелта на твоята цигара.
Най-хубавата нощ в живота ми
е минала така,
отишла си навън тя
откъдето е дошла
и се обърнала за да ме види
веднъж завинаги когато
аз на колени съм събирал
парчета от бутилки
свойте дрешки
и твоите изчезващи усмивки.

Любов от мен към мен

Фаусто Черули

Превод: Юлияна Радулова

Понякога бих искал да правя 

любов със самия себе си, 

да се целувам, да се галя, 

да се кълна в себе си и 

да изричам лъжи 

относно любовта. Бих искал

да си говоря за залеза 

да си разказвам 

за изгрева, бих искал

да се докосвам

с нежност и

да се надявам че нищо 

няма да ме раздели от мен. 

След това се страхувам 

че ще бъда прекалено

ревнив към себе си. 

И се зарязвам, не

искам повече да страдам.

Уличка

Салваторе Куазимодо

Превод: Драгомир Петров

Понякога гласът ти ме зове
и в мен се будят непознати
води и небеса:
и мрежата от слънце се разплита
по твоите стени. А вечерта
люлее жълти лампи
във късните дюкяни – пълни
с тъга и морски вятър.

Бе някога:
протракваше на двора стан
и плач на кученца и на деца
долиташе от тъмнината.

О, уличка, в която всички къщи
една на друга тихо се обаждат
и не изпитват никога страха
да бъдеш сам във тъмнината!

Фабио Ското

Превод: Аксиния Михайлова

И ето те на плажа
в края на есента
Забравили за миг всичко наоколо
разговаряте с твоя приятел художник
за книгите от едно време
за подвързиите които майсторът правеше на ръка:
Марини, Дова, Мондриан…

Димът от лулата бавно
се издига към помрачнелите облаци
Ръми полека и отново виждам твоя профил
с красивата жилетка от синя вълна
целият се разтваряш в една усмивка
очите ти пълни с влага както винаги
сякаш все още я имаше
детската радост от сладоледа
паднал на земята през един горещ ден
на малкото площадче Конститусионел
“Добър ден, докторе, уважаеми учителю,
наставнико…” - прелъстителната
собственичка се разтапяше притваряйки
мигли “Нутела, ванилов, лешников…”

(Ех, друго нещо си е женското, бленуваше ти)
както казват по тоскански
“На това му се вика жена”
- и следваше насън изгубващото се желание
във време когато прелестите оредяваха
като дишането ти
сред светлинките на пазара за антики
но ето че стъпваме
върху вятъра
и като по чудо
се издигаме

Сливане

Превод: Юлияна Радулова

Антония Поци

Ако разбера
какво означава
– да не те видя повече –
мисля че животът ми
тук – ще свърши.

Но за мен земята
е само буца пръст която тъпча,
а другата я тъпчеш ти:
останалото
е въздух
в който ние –
пуснати салове – плуваме
за да се срещнем.

В ясното небе наистина
понякога изплуват малки облаци
вълнени нишки
или пера – далечни –
и който гледа отгоре след малко
ще види един единствен облак
който се отдалечава.