Поезията на Босфора

Турската поезия не прилича на никоя друга. Различна е от френската, испанската и българската. Носи една особена скрита тъга, носи носталгичния въздух на Истанбул и копнеж по всичко, което никога няма да се сбъдне. Турските поети успяват да изкрещят болката, докато шепнат. А това, мислим, е висш пилотаж в поезията. Силно любовна, турската поезия разказва истории, които, вярваме, са способни да лекуват.

Не съм виждал нито такива обичи, нито такива раздели 

Илхан Берк, 1918 

всеки път когато мисля за теб 
една сърна се спуска да отпие вода 
виждам как пасбищата растат 

всяка вечер с тебе 
ме грабва 
костилка на зелена маслина 
едно парче синьо море 

когато мисля за теб 
засявам рози на местата, които докосвам с ръка 
давам вода на конете 
обичам още повече планините 

Разказвам тръгването ти 

Ръфат Ългаз (1911 - 1993) 

Нали тръгваш, за да свариш за работа 
прибрала каквото си имаш 
коси, очи, ръце, нали тръгваш 
всеки път забравяш нещо топло 
което се покачва в термометъра деление по деление 
кой знае къде ли изстиваш 

нали си имаш зеници, усмихващи се така женски 
така човешки гледащите ти зеници 
ако ме държи нещо, очите ти ме държат на крака 
ако ме повали нещо, очите ти ме изравняват със земята 

каквото идва, от тях идва 
силата да работя, издръжливостта да живея 
като щастието е трудно да ги спечелиш 
като щастието е лесно да ги загубиш 

отвориш ли ги веднъж - щастлив съм 
затвориш ли ги - изгубил съм всичко 

Нашата любов

Джемал Сюрея

Разрушителна е тази любов, 
Насред народа поваля 
Товара си от страст. 

Размирна е, 
Водата и хляба разделя 
Три пъти на ден. 

Изменна е, 
В твоя дом е нахълтал крадецът, 
А полицаите - в нейния. 

Незаконна е, 
За женитба 
Не си и помисля. 

Ограбваща е, 
От най-прости мелодии 
Радости си докарва. 

С корени над пръстта е, 
A да напомня мечтае 
Тази на Беатриче и Данте. 

Окупираща е, 
Моя територия е, щом тук се любя, казва 
Друго нищо не казва. 

Тристишия 

Превод: Кадрие Джесур

Тази любов тука приключва и аз поемам завинаги
с едно дете в душата, с револвер в джоба си.
Тази любов тука приключва, приятен ден, любима,
и аз поемам сега, и една река тече и изтича завинаги.

Избледняват децата и войниците в албумите,
в спомен се превръща спящият дълбоко град.
Помръква лицето ти бавно, като полско цвете,
все по-дълбоки стават забравата и сънят.

По гръб лежахме, един до друг в мокрите треви.
Какво прекрасно лято беше! Колко красива бе ти!
Затова всички мъртви поети, любили някога,
все онази, изгубената любов възпяват.

Тази любов тука приключва и аз поемам завинаги
с едно дете в душата, с револвер в джоба си.
Тази любов тука приключва, приятен ден, любима,
и аз поемам сега, и една река тече и изтича завинаги.

Едно запомних от изживяното

Превод: Кадрие Джесур

Едно запомних от изживяното:
всичко трябва да се изживее сгъстено.
Любимата да прималее от целувките ти,
от помирисването на цветето да прималееш и ти.

С часове би могъл да гледа човек небето,
а и морето, детето и птицата...
Да живееш на земята, значи да се слееш с нея,
да пуснеш корените си дълбоко.

Прегърнеш ли приятел, да затупти силно гръдта ти,
в борба ако влизаш - с всичко свое, със страст да влезеш.
И излегнеш ли се по гръб на пясъка, да можеш
да си като песъчинката, листото или камъка.

Всички мелодии трябва да слуша човек до насита,
да изпълни душата си с всички гласове и трели. 
Да се гмурне трябва дълбоко в живота,
както смарагдът в морето потъва.

Зова на далечни страни трябва да чуваш, на хора непознати.
Всички книги да изчетеш, всички животи да изучиш - 
с тази жажда трябва да гори човек, 
Да цени чашата вода повече от всичко друго, 
но непременно да жадува по всички радости на тази земя.

И тъгата да изпита трябва, с гордата си същност на човек.
И горчивините, както радостите, помагат да узреем.
В голямото кръвообращение на живота 
трябва и твоята кръв да се влее, 
да потече в безкрайните вени и твоята буйна кръв.

Едно запомних от изживяното:
живееш ли, трябва велико да живееш, да се слееш с реките, небето, 
                                                                                                вселената,
защото житейският ни срок е дар за живота,
а животът е дар за човека.