Никита Михалков: „Първо са киното и приятелите, а всичко друго след това.“

"Територията на моята любов" на Никита Михалков.

Oткъс от книгата "Теориторията на моята любов" на руския режисьор Никита Михалков. Четиво, изпълнено с много кино, любов, смях и вълнуващи истории. 

Когато заживяхме с Таня, аз много работех и голямата заетост ни избавяше от много проблеми, които дебнат всеки семеен човек. Ако бях само на едно място, ако всяка сутрин отивах на работа и се връщах вкъщи ве- чер, възможно е отдавна да сме се развели. А така успявахме да намерим най-оптималния баланс. Една от героините на Бунин, май беше от "Животът на Арсениев“, казва:

За теб аз съм… като въздуха: без него не можеш да живееш, а не го забелязваш.

Веднъж Таня подписа една телеграма: "Твоят въздух…“. За Таня много неща бяха странни и неразбираеми. Тя трудно свикваше, че за мен най-важното са работата и приятелите ми, въпреки че често съм я предупреждавал. Тогава тя беше чула думите, но не ги беше разбрала веднага и се опитваше някак да се съпротивлява, не искаше да се примири с нещо, което е неизбежно. Очевидно трудно ѝ е било да го разбере. Особено след като се появиха децата. Аз спокойно възприех факта, че се родиха Аня и Тьома. Родили са се и слава богу. Дори Аня известно време живя в кутия от обувки, тъй като не бях намерил време да купя креватче. Приятелките на Таня я насъскваха, казваха ѝ, че и да ме убие, ще е малко. И не мога да кажа, че не са били прави… Помня, че взех Таня от родилното, закарах я в едностайната ни квартира на ул. "Чехов“ и отидох с приятели на кръчма. Всъщност ние почнахме да празнуваме раждането на дъщеря ми още преди да тръгна за болницата, а след това само продължихме. Разбирам, че тогавашното ми поведение не е било много хубаво, но така си беше. 

Случваха се всякакви неща, но по принцип всичко завършваше по един и същи начин: напомнях на Таня, че от самото начало честно съм определил правилата на играта:

Първо са киното и приятелите, а всичко друго след това.

Беше ѝ трудно да свикне с такъв начин на живот и на мислене, но дори в най-тежките ни жизнени ситуации никога не се е появявала алтернатива дали да живеем, или да не живеем заедно. Да, имаше взривове, изблици на взаимно раздразнение, но те никога нямаха характер на военни действия. Причината бяха две общи черти в характерите ни: чувството за хумор и липсата на злопаметност. Освен това Таня продължаваше да е все същото чудесно момиче, което бе поръчало първо, второ и трето. Лесно мога да намеря примери. По едно време тя дълго четеше нечия биография (дали на Юго, дали на Дюма), а в паузите ми преразказваше какво е прочела: какво и кога е правил героят, какво е написал, как е живял. И изведнъж Таня се затвори и спря да ми говори. Не разбрах, какво е станало. Пак бях зает с поредна работа, затова дори не обърнах внимание. И едва по-късно осъзнах, че вече три или четири дена говори с мен като с човек, който е направил нещо много лошо. Дълго я разпитвах, тя не отговаряше. Питах я: "Танеч- ка, какво има? Кажи ми!“. Тя само мълчеше и плачеше, което ме отчайваше, защото дори не можех да разбера защо плаче. Накрая, след няколко дена, когато вече съвсем не издържахме, тя ми разказа, че Дюма имал връзка с прислужницата. Изумях. Казвам:

– Танечка, аз какво общо имам?

– Ами така – каза Таня. – Вие всички сте такива.

Истерично се смях. Но разбрах, че всичко, което Таня гледа или чете, автоматично го екстраполира върху нашия живот и дори само върху мен. Струваше си само да гледа някой филм, в който има семейна драма, измяна или още нещо, това веднага променяше на- строението ѝ и се превръщаше в поток от трогателни, смешни, несправедливи, но много искрени обвинения. Много бързо се научих да преодолявам това напрежение. И не с приказки – давах ѝ възможност сама спокойно да се отърве от една или друга измъчваща я мисъл. Но дори фактът, че Таня веднага проектира прочетеното или видяното върху нашите отношения за мен още веднъж потвърждаваше нейната удивителна чистота, наивност и… любовта, която при нея никога не спираше тактично да се вглежда в любимия човек. Безкрайно съм благодарен на Татяна, защото каквото и както да се случваше, те не забравяше какво съм ѝ казал, никога не ми пречеше да работя, и при цялата си фантазия и експанзивност винаги е била онзи сигурен тил, който ми даваше възможност да се посветя безогледно на любимата ми работа.

…Нашият бит се подреждаше, намерих повече или по-малко прилична квартира на "Малая грузинская“. Тьома се роди, когато вече се бяхме преместили. Но болките на Таня почнаха на Никóлина гора късно вечерта на 7 декември. Помня, тя много спокойно ми каза, че изглежда се започва и набързо се приготви да тръгне, като взе някакъв медицински наръчник, чаршаф, ножица, спирт и йод. Ужасявах се дори от мисълта, че ще трябва да използвам някое от тези неща, но нямаше какво да се прави. Свалих предната седалка, качих я и със старото жигули с летни гуми поех към Москва. Таня седеше тихо и се вслушваше в себе си, само от време изохкваше, а мен всеки път ме обливаше студена пот. Някъде около "Горки-2“, на Рубльовка спрях, защото някакъв човек се опитваше да хване кола на празното нощно шосе. Спрях и го качих в колата по абсолютно рационални причини. Ако се случи нещо и се наложи да помагам при раждането, поне да има някой до мен, да подаде нещо, да спре кола, да повика Бърза помощ, във всеки случай, човекът до теб може да е полезен. Когато той се качи в колата и разбра какво става, случайно погледнах в огледалото и видях лицето му ужасено, на което бе изписано съжаление, че се е качил тъкмо при нас. Мисля, че той би предпочел да остане цяла нощ на шосето да чака да го вземе някой, отколкото да пътува с нас. Най-после излязохме на Кутузовски проспект, близо до Триумфалната арка. Беше късна нощ, нито една кола, на улицата лед, засипан със сняг и някакъв налудничав милиционер, видял летящото жигули, се хвърли с палката да ме спре. Натиснах спирачки и два пъти се завъртях около оста си. Единственото, което успях да направя по време на тази въртележка, бе да отворя прозореца и да извикам на катаджията, че карам жена ми да ражда, а той, вече зад мен, ми махна с палката, в смисъл: карай. Минахме моста, завихме надясно, към "Красная пресня“ и накрая на "Черногрязска“ спрях пред родилното. Извадих Таня, по стъпалата внимателно я отведох до вратата…

Когато се върнах до колата, моят пътник вече го нямаше, а на задната седалка три рубли, оставени очевидно като благодарност за "силните усещания“. Помня, че тези три рубли ги сложих в рамка като първите парички, спечелени от Тьома. Сутринта ми се обадиха от болницата и ми казаха, че ми се е родил син. Постепенно се убеждавах, че Таня е много мъдра жена. Мъдра интуитивно. Тя може да сбърка нещо дребно, в отделен случай да направи или да каже нещо не както трябва, но в действителност никога не ѝ е изменял инстинктът нито на жена, нито на майка. Освен това тя много добре възприема уроците на живота. Днес тя е самостоятелен човек със собствена работа. Цялата страна знае нейния "Руски силует“ . И отдавна Татяна Михалкова не прилича на онази жена, която миех в мъжката тоалетна в Дома на киното. Мисля, че на мен с Таня ми провървя повече, отколкото на нея с мен. Трудно ми е да си представя на нейно място някоя друга, която да устои на това налудничаво течение на живота. Тя е много темпераментна, рязко и остро реагира на всякакъв вид дразнители, но най-великолепното ѝ качество е, че много лесно превключва на нещо положително. За нея състоянието на съзидателна радост е по-естествено от каквото и да било друго. Приличаме си и по това, че сме буйни. Не познавам друг човек, който на нейната възраст и в нейното състояние да може да изкара шест часа в дискотека. И не да си седи кротко, а да танцува… Доста трудно ми е да си представя, че шест часа ще танцувам в дискотека, но Таня го може, безгрижно и без да спира, с пълна сила, с наслада! И в същото време тя е все по-солидна: все пак три деца не е като да имаш едно дете, това е нещо сериозно. А сега вече и внуци…

Превод: проф. Владимир Игнатовски

 

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт