Андре Мороа: „Също като пролетта, щастието всекидневно променя своя лик.“

Андре Мороа успява да пише за любовта и брака по неподражаем начин. Толкова много истини, майсторски украсени с доза хумор. Перфектно неделно четиво е и неговата книга "Писма до Непознатата". В превод на Венелин Пройков.

Относно сцените

Госпожо, правите ли сцени на вашия съпруг или на вашите приятели? Колкото и да напомняте Минерва, бих се изненадал, ако това не ви се случва. За жените сцените са важно оръжие. Те им позволяват да постигат отведнъж, в миг на вълнение и гняв, онова, за което напразно биха молили разумно месеци и години наред. Все пак е добре да знаят какъв тип мъж имат насреща си. Има страстни мъже, които са досущ като жените и се наслаждават на сцените. Те отвръщат със същия буреносен плам. Изричат се грубости и от двете страни. После напрежението спада, духовете са облекчени, а сдобряването често пъти е твърде нежно. Познавам доста жени, които в подобни случаи не се боят дори да бъдат удряни. Не биха си признали, но някакъв таен инстинкт ги кара да си го търсят. "Ами ако ми харесва да ме бият?“ Това е дълбоко и истинско признание. Някои жени, ценящи у мъжа силата – и в характера, и в телесно отношение, – биха изпитали по-силна любов подир получената плесница.

– Какъв ужас! – ще кажете вие. – Никога в живота си не бих погледнала повече мъж, който ме е ударил. 

Със сигурност си вярвате, но за да се уверите, трябва да опитате. Ако опитът съвпадне с отвращението ви, това би означавало, че сте по-скоро горда, отколкото чувствена. Нормалните мъже ненавиждат сцените. Те ги поставят в подчинено положение, тъй като рядкост е сами да поемат инициативата. Пък и как един мъж да отговори хладнокръвно и уместно на една Пития, сипеща върху него ругателства? Мнозина предпочитат да се измъкнат, когато се развихри бурята, или вземат някой вестник и престават да слушат, тъй като без прелитащи в двете посоки нападки сцената бързо става монотонна. Самата дума сцена ни насочва. Взета е от речника на театъра. За да постигне целта си, сцената трябва да бъде добре изигран театър. Тя започва от нищо и понеже натрупаното напрежение е призовало бурята, тя се разраства, подхранва се от всевъзможни неприятни спомени, натоварена е със стари поводи за сръдня, въздухът се изпълва със сълзи и викове, после в уречения миг настъпва успокоение, преминава се от риданията към усмивките по пътищата на меланхолията и се завършва със сладострастието.

– Това обаче означава жената да предизвика сцената съзнателно и да се владее напълно...

Разбира се, госпожо. Театър, нали го казахме. Талантливата актриса винаги съзнава какво говори и какво върши. Най-добрите сцени биват предизвикани преднамерено и провеждани изкусно. Това е така не само при жените. Великите водачи Наполеон, Лиоте рядко са се ядосвали, и то само когато това им се е струвало необходимо. Тогава обаче тяхната сила е помитала всички препятствия. В подобни случаи Лиоте направо захвърлял на земята своята маршалска фуражка и я тъпчел с крака. В такива дни сутрин казвал на своя ординарец: "Дай ми старата фуражка“. Постъпвайте като него. Запазете яростта си за извънредни обстоятелства; пестете сълзите си. Сцените постигат голям ефект единствено ако са съвсем редки. В страни, където бурите са всекидневие, ни- кой вече не им обръща внимание. Не давам себе си за пример, но всъщност по природа съм доста гневлив. Веднъж или два пъти годишно някоя прекомерна несправедливост или абсурдност ме изтръгват от спокойствието ми. В подобни дни избухвам без предупреждение. Изненадата е една от тайните на победата. И тъй – малко сцени, госпожо, но блестящи. Сбогом.

Съпружеска мистика

Днес, госпожо, е една от онези безгрижни недели, които ми даряват толкова щастие. Кестените пред прозорците ми са напъпили, най-ранният, който

всяка пролет дава сигнал, че възкресението е започнало, вече е нежнозелен. Семейства се разхождат с бавния ритъм, отмерван от бебешките колички. Телефонът мълчи. А аз знам, че ми предстоят дванайсет часа мир и тишина. Прекрасно е. Разтварям книга, решен да ѝ се насладя, тъй като навремето познавах авторката – красива, нежна, меланхолична жена. Изразяваше мислите си с невероятна изтънченост. Знам, че е живяла със своя съпруг в изключителна, чиста самота. Затова не съм учуден, че тъничката ѝ книжка е озаглавена "Отгласи от мълчанието“. Действително мълчанието ни препраща отзвуците от тайните ни мисли като невидима стена.Тези на Камий Белгиз напомнят Жубер, Шардон, понякога Сент Бьов в моментите, когато е нежен и деликатен. Тя казва възхитителни неща за природата и любовта: "Онзи, който обича, проектира в другия собствения си вътрешен образ и очаквада съзре отражението му. В истинската любов сме двама и трябва да умеем да предпочитаме другия“.

Да, не само да приемаме другия, а да го предпочитаме. "Тъжно е да обичаме по-малко онова, което сме обичали – та нима обичта не означава да въз-любваме все повече нещо, което го заслужава все по-малко?“ Тя цитира Емерсън, според когото: "Любовта е временна и приключва с брака. След брака любовта получава привкус на зелен плод“. Камий Белгиз не е съгласна (и аз споделям мнението ѝ) да се разграничава любовта от брака. "Ние – казва тя – наричаме любов съпружеската мистика, която изисква ежеминутна любов и която тъй силно се стреми към възвишеност, че усещаме провала ѝ като страдание и принизяване.“ После (тази разходчица спада към удоволствието от неделята) разтварям роман на Морис Тьоска: "Симон, или Съпружеското щастие“. На корицата има хубава снимка на "Целувката“ на Роден. Роман ли? Това си е поема в проза, химн за съвършения съюз. "В името на онази, която обичам, приятели, аз ви уверявам, че в любовта няма драма. Драма има само когато любовта липсва. От това споделено чувство можем да изпитаме единствено щастие.“

Забелязали ли сте, госпожо, че любовните преживявания се променят през различните епохи, също като мебелите и живописта? По времето на Мопасан, а после на Пруст романистът е показвал любовта като илюзия, като разочарование, ревност и душевни терзания. Колкото до брака, той от векове вдъхновява най-вече комедийните автори. Днес, след години на мрачна любов, аз забелязвам обрат. Пробуждането на религиозното чувство изигра своята роля, но от значение бе и сериозното отношение на едно изстрадало поколение. В бурята изпитваме желание да се заловим за нещо неподвижно и стабилно. А нима може да има по-добро решение от пълното сливане на двама души? Нима бракът не е, както казва Ален, "единствената връзка, която укрепва с времето“? Ето какво открива героят на Тьоска заедно с много хора на неговата възраст. Щастливият брак е на мода, госпожо. Ще кажете: "Лоша работа за романистите... "Мажорна симфония в бяло“... Хубаво заглавие, но не е лесно да се напише такава книга“. Кой знае? Бялото съдържа хиляди нюанси. Също като пролетта, щастието всекидневно променя своя лик. Ликът на моята спокойна съпружеска неделя бе очарователен. Сбогом.