Териториите на еротиката

Един е основният подсъзнателен инстинкт на всеки човек – опазването на вида.  Човечеството трябва да оцелее на всяка цена, което означава да се самосъхраняваме, да се размножаваме и да опазваме поколението. Всички останали подтици на съзнанието са вторични, по-маловажни и по-летливи от основния.

Не е ясно кой е заложил тази програма в нас. Природата, Бог, ние самите. Това няма значение. Но именно този инстинкт поражда всичко човешко в нас, което после обличаме в красиви фрази, софистицирани мисли и най-вече – в страховити предразсъдъци. 

Още от пещерни времена човечеството изследва териториите на еротиката. Първоначално се отнася към възпроизводството и свързаните с това усещания като към нещо сакрално, свещено и извън личния му избор. Разграничаването на акта по създаване на човек от простия инстинкт на животните е било почти магическо, обожествено, превърнато в свещенодействие. Спомнете си Вилендорфската Венера, статуетка на повече от 20 хилядолетия, свръхедра жена с огромен бюст, ханш и корем – жена, която създава поколение и дори само заради това е обект на преклонение. Това е еротика от най-чист вид, напомняща целта на съвокуплението – създаването на човеци, още и още, така че да се насели земята изцяло. В тези времена еротичното желание е неотделимо от стремежа да се възпроизведеш. Все още неформулиран с всички цивилизационни натрупвания, все още непогребан под купища сложни разсъждения защо е нужно, все още чист като стремеж към божественото. Не елегантността на любовта, а целесъобразността на резултата от нея – това е определяло еротичните въжделения. Колкото по-подходяща за раждане е една жена, толкова по-желана е тя. 

Така еротиката се появява в човешкия свят – като сакрална нужда, а не като декадентски разгул. В някои племена, които не са надраснали племенните си нрави, и до днес фалосите са тотеми. В Папуа Нова Гвинея дори музикалните инструменти са оформени като мъжки полов орган и съвсем не е срамно да бъдат използвани публично, дори напротив – това гарантира плодовитост, основна цел на биологичните същества, каквито сме и хората.

Интересно е да се знае обаче, че освен възпроизводството древните са оценявали сериозно и еротичното и сексуалното удоволствие. Глинена статуетка от четвъртото хилядолетие преди новата ера, открита в Малта, изобразява мастурбираща жена. 2600 години преди Христа древните гърци изобразявяли сатири с огромни пениси, заети с мастурбация. Египетският фараон е извършвал церемониална мастурбация в Нил, за да "оплоди“ земята чрез нея.

Съчетаването на инстинкта с удоволствието, както ще ви каже всеки психиатър, затвърждава зависимостта на хората от него, прави го неустоим.

Впоследствие религиите сублимират това преклонение и го превръщат в дълбоко законспирирана същност на собствените си устои. В политеистичните митологии е задължителна божествената двойка мъж – жена, като съвкупленията между тях са пълни с примитивна еротика, при това съвсем разюздана според съвременните ни стандарти. Разврат, изневяра, инцест, хомосексуалност, полисексуалност, содомия – всичко е част от ежедневието на божествените пантеони и в Древен Египет, и в Древна Гърция, дори в древния Далечен Изток. Така еротиката отново има божествено-митологичен характер, а щом на боговете е позволено всичко, то и хората не са грешни, ако го повтарят. Ако съдим по митовете и легендите, били са разюздани времена.

В Древен Египет еротичните въжделения са били поощрявани, включително чрез обичаи, които днес звучат кощунствено. Вдовиците и младите неомъжени жени дори от висшето общество при проявено желание са получавали статут на божествени проститутки – те са се отдавали на поклонниците в храма, като при това са били почитани като жрици. Някои от дъщерите на аристократични семейства наистина са ставали жрици и са служели на божествата, отдавайки се на високопоставени молители – писари, служители на фараона, други жреци. От тези времена – 1150 г. пр. Хр. - е и най-старото запазено актово изображение, Торинският еротичен папирус. Там откровената еротика е смесена със сатира, хората се съешават, а животни извършват човешки действия. Това е най-старото известно еротично изображение, създадено почти хилядолетие преди Кама Сутра. 

В Древен Китай еротичното като основа на инстинкта за продължение на рода намира място дори в йероглификата. Пиктограмата, прародител на йероглифа "шен“, който означава личност и тяло, изобразявала жена с издут корем и дори се виждал плодът в него. Това ни връща отново към идеята за Вилендорфската Венера – произходът на този еротичен артефакт е от предисторически времена, явно от началото на езика и писмеността. 

Кама Сутра – древноиндийският наръчник за плътски удоволствия – е изсечена в камък. Впоследствие е пренесена върху хартия, векове по-късно. Тази книга всъщност е свещена, а не опит на древните индийци да създадат първия порнокомикс. Актът на сливане между мъжа и жената е преклонение пред божественото начало.

Еротичното е вплетено в предзначенията на представите и думите, развива се заедно с тях и се променя заедно с наслагванията на цивилизацията.

Представата за красота

Светът се развивал, а заедно с него – и представата на хората за еротична красота. В Древна Гърция формите на огромната жена-майка били вече отречени, на почит било стегнатото тяло. Причината е прозаична – количеството деца вече не било от значение, важно било те да оцеляват по-успешно. Тоест, първият контрол върху раждаемостта настъпва с промени в еротичните представи. Жената не е просто съсъд, в който се износват бебета, а активен участник в отглеждането на наследници. Здравето става еротичен фактор.

Тази тенденция продължава и в Древен Рим, където обаче пищността на формите като обект на възхищение започва да расте, докато империята пропада.

По същото време в Китай погледите на мъжете са отправени не към бюста, а към краката на жените. Тялото е каквото го е създала природата, но стъпалата като еротичен обект подлежат на промяна. Колкото по-малки са, толкова по-еротични. Това също има обяснение в особеностите на социалния живот. Жената, която не може да се движи без подкрепа, не може да избяга от дома си, не може да изневери, мъжът се сдобива със свой наследник, а не отглежда по случайност чуждо дете. Красотата се определя от ревността и собствеността. Факт е, че селските жени, които обработвали земята, не обезобразявали краката си, те им били нужни.

Представата за еротична красота в средновековна Европа е определена от Църквата – в изображенията от тези времена жената е безплътна. Но това е само видимата, официалната страна на нещата. Истинската, желаната жена е била пищна, масивна, достатъчно здрава едновременно да работи и да гледа деца. Червендалестата хубост е била символ на здраве, основен еротичен фактор в годините на болести, предизвикани от слаба лична хигиена и епидемии. Този идеал се пренася в Ренесанса, където именно пищната жена заменя бледите подобия на живи хора от религиозните изображения. Насладата от живота в годините на разцвет на изкуството и културата е еротична сама по себе си. Жената е символ на щастие, рог на изобилието - плът, удоволствия и еротични обещания. Животът все още е кратък, зрелостта идва рано, всичко трябва да бъде опитано веднага и в големи количества. 

Този период от историята на Европа изобилства от сексскандали – развратни папи, любовни истории между монаси (Абелар и Елоиза са като Ромео и Жулиета в Църквата), полигамни крале (Хенри VIII дори сменя религията в държавата заради еротичните си въжделения). Тази разюзданост не е случайна – вековете преди Просвещението са времена на бърза и внезапна смърт – не само чумата, но и безкрайните войни застрашават популацията.

Епохата на Просвещението води със себе си идеала на прибраната, благовъзпитана, не особено блестяща с външна пищност жена. Това е времето, когато духът побеждава тялото, без да го отрича. Интелектът става еротичен. 

По същото време – 17 век – в Япония, тогава откъсната от света държава, се заражда изкуството Шунга – ярко еротично изкуство, придружено от философия на разкрепостяването. Сексът се приравнява на духовността, тялото става равнопоставено на духа, хората са стимулирани да задоволяват страстите си, за да постигнат хармония. Тази идея е събрана по съвършен начин в една от еротичните песни (танка) от онова време:

"Отново по бедрата ти

прокрадвам устни.

Галя твоето тяло.

С трептящите си бързи крила

лястовичка пърха“

Изкуството Шунга е толкова откровено, че е забранено в Япония през целия 20-ти век. 

Но пък отново там се заражда и представата за красотата на гейшата – жена с лице като маска, малки устни, високо вдигната коса (прическите са били толкова сложни, че жените са лягали на специални възглавници). И, разбира се, прословутите черни зъби. Векове наред, почти до първите десетилетия на 20-ти век, красавиците в Япония, Тайланд, Виетнам, почерняли зъбите си със специален лак. 

В Европа през 19 век са популярни припадничавите красавици. Модата на болнавите жени е толкова масова, че затвърждава трайно в общественото съзнание идеята, че жената е символ на слабост и неиздръжливост. Причината за тази не толкова краткотрайна мода е в индустриалната революция.

Новоизобретените машини освобождават много работна ръка, появява се ясно изразена средна класа, в която жените вече не работят. А оправданието за това е липсата на сили. Така еротиката става икономически обусловена – богатият мъж може да си позволи да вземе болнава жена, той може да я издържа, да й осигури помощ в домакинството, тя не му е необходима като работна ръка. Бледостта и тънката талия стават еротични фактори. 

А след това идват войните. 

Първата световна война е и първата, в която участват жени. Все още само като медицински сестри и в тиловашки роти, но вече на бойното поле. Именно войната изравнява половете, каквото и да говорят суфражетките от края на 19 век. Изведнъж става ясно, че кухнята не е единственото място за дами. Мъжете, смятащи себе си за венец на човечеството, откриват, че жените издържат и на болка, и на кървави гледки, и на натоварвания не по-малко от тях, а дори и повече. И изведнъж жената вече не е безплътно присъствие – повече фантазия, отколкото плът, а истински партньор. Настъпва следвоенното време на освободените нрави – жените скъсяват полите, косите и връзките си.

Глезенът е открит и губи обаянието си на еротичен фактор. Тогава мъжете вдигат поглед нагоре и откриват очите и лицето. Жените вече са на едно ниво с тях дори и във физическия смисъл. Еротична става усмивката – тя е обещание. Жените в панталони, жените с момчешко излъчване заемат сцената. Появяват се първите еротични фотографии, в които има двойки – мъж и жена – в почти откровени сцени. Еротиката вече е за двама, жената не е просто обект.

След мрачните времена на Втората световна война настава време, когато женствеността отново избуява. 50-те години на 20-ти век са време, в което еротичното е пъстро и летливо. Жените са пухкави, блондинките са на мода, човечеството иска своето – представата за жената като за майка и домакиня е плод на колективно несъзнаваното желание на човечеството да възстанови загубите си. Широк ханш, щедър бюст – еротиката е в майчинството.

 Джейн Мансфийлд

А след бейби бума от 40-е и 50-е следва колективен уплах – популацията расте със страшна скорост. И еротичният идеал реагира – под прожекторите се появява супертънката Туиги, която няма нищо общо с вечната представа за женска красота. Тя е като солета – малък бюст, тесни бедра, почти невидим ханш. Постепенно идеалът за свръхтънката жена навлиза в съзнанието на хората от икономически развитите страни, където икономическият фактор е от особено значение. Тънката жена продава стоки, но не и майчинство. Тънката жена е красива за рисуване, има мускули, поддържа здравето си – тя е достатъчна сама за себе си, не е нужна на потомството. Равновесието в света отново е свързано с колективната представа за еротична красота. 

В същото време в останалата част от света текат други процеси. В социалистическия лагер жената е в почти робско равноправие с мъжа и единствената позволена еротика е лицето. Поетите възпяват очи и коси, по екраните цъфтят нежни черти и никакъв еротично-сексуален намек не нарушава социалистическата праведност.

Африка гладува и там еротични стават едрите женски тела – признак на здраве, заможност и плодовитост. В Япония, която бележи изключителен икономически растеж, жената е играчка, не работи и не е ангажирана с тежко домакинство, защото малката територия не позволява големи семейства. Така от играчка лесно се стига до идеята за момиченце. Еротиката в Япония от средата на миналия век и до днес е свързана основно с детския вид на жените. 

От последната третина на 20-ти век Близкият Изток забранява еротиката. Причината е особена, подобна на тази, поради която монасите-целибати от Средновековието са изпращали на кладата жените с особено еротично излъчване – мъжът трябва да бъде предпазен от еротични въжделения. Честите войни, съчетани с богатството на тези територии, изискват да бъде опазено на всяка цена потомството, което да наследява имуществото. Тоест – еротиката е забранена, за да бъде избегната изневярата. Жената пада жертва на атавистичната неспособност на мъжа да се въздържа при еротичен стимул.

Днес еротиката е подвластна на виртуалното. Животът се пренесе в социалните мрежи. Всички еротични стимули се раждат там и после заживяват офлайн. Младите мъже откриват красотата в интернет, а едва впоследствие търсят нейното въплъщение в реалността. А жените сами избират кое свое предимство да превърнат в еротично предизвикателство. Модата на нацупените устни, модата на големите дупета, модата на огромните коси и бюстове – всичко това е родено онлайн. Фотогеничността става еротична. Фантазиите вече не се раждат в мозъка, те са достъпни с един клик на мишката. Всяко помислено нещо може да бъде пресъздадено. Бумът на порното в интернет лиши еротиката от нейната прикритост, от загадката, която е в основата ѝ от самото зараждане на човечеството. Откровеността на сексуалния акт, достъпен за гледане, но и за демонстриране от всеки, всъщност ражда нов вид еротично общуване – не толкова телесно, колкото словесно.