Момиче от София

Разказ на Александър Шпатов от книгата "#НаЖивоОтСофия".

За първи параграф по темата слагаме следния цитат:

Аз, момчето, което ти помаха в рейс 604, търся теб, зеленооко, рижокосо момиче, което ми се усмихна" - това послание е разлепено из цяла София, а романтикът е направил специален имейл – [email protected], на който чака да получи вест от непознатата. 

 

Сигурно хората просто искаха да помогнат - ако не на тях, то поне на това момче да му провърви, някак си и те да се изкарат романтици или да напомнят на някого да се държи по-добре, нещо в тези линии трябва да е било, но така или иначе съвсем скоро новинката започна да се споделя из профили и сайтове, нещо позитивно сред всички убийства и съкращения, нещо, което да докаже, че любов все още съществува, че в София се случват истории, достойни за сюжет на романтична холивудска продукция, както за венец отбеляза bTV.

Такива новини са еднодневки, разбира се, толкова много други неща си заслужават да се споделят, няма време, няма и ресорен репортер по темата, за да я следи нататък. Тъй че, ако чакаме на новините, никога няма да разберем какво се е случило. Единственото, което ни остава, е да намерим момчето и да го попитаме сами. Пускаме един мейл на [email protected], а докато чакаме отговора, прехвърляме някакви възможни варианти. 

Може например непознатата отдавна вече да е разбрала, но просто да е свикнала да се усмихва така, не е лесно да си красиво момиче и всички постоянно да те зяпат, може усмихването да й е работа, да прави някакви промоции по дискотеките или да предлага ново френско сирене в Пикадили. Може да си има приятел, сериозен и обявен във фейсбук или съвсем пресен, дошъл с първите вечери и бири на Театъра; може пък вече да й е писнало от гаджето й, но да живеят заедно и да си делят наема, което прави нещата малко сложни, а може  и да е доста по-сложно, защото втората черта неусетно се е появила преди или след пръстена, който през стъклото на рейса момчето е нямало как да види.

 Може някой вече да е писал на мейла: Май не съм много рижокоса и май не пътувам с 604, но много харесах идеята ти. Вече не вярвах, че са останали такива момчета. Ако онова момиче не ти пише скоро, ще се радвам да се видим. А пък дори и да ти пише, пак ще се радвам, кой знае:) Може той да й отговори, да се видят и да си допаднат, може да се окаже, че отговаря и се вижда с абсолютно всяко момиче, което му пише, може да го прави само за да се увери, че все пак това не е непознатата, а може и всичко да е поза, с която да намазва през вечер. Може пък през май вече наистина да се е влюбил в някое друго момиче, така или иначе явно си е лесно влюбчив, и когато непознатата най-после му пише, вече да не му е интересно и от цялата работа да са останали единствено изчоплените лепенки по задните седалки.

 Може непознатата да му пише и ето, само след ден тя пак се усмихва толкова красиво, докато двамата напипват почвата в Уго, а и почвата се оказва подходяща и те продължават да се виждат всеки ден, дори и през сесията, и съвсем скоро слушат любимата си песен на на някой фестивал и после правят първите си палатки заедно някъде на юг или в Гърция, няма значение, важното е да има хепиенд, поне докато е хубаво времето, после... няма как да го доизмислим толкова бързо, защото се оказва, че момчето вече ми е писало и разбираме, че истината е съвсем друга:

 Здрасти Сашо,

По принцип вече спрях да се занимавам да отговарям на мейли от тоя адрес, не си първият, който ме пита какво е станало, но съм ти чел няколко разказа в нета и си мисля, че може би ще го приемеш по-адекватно. С т.нар. момиче се получи малко особено, никога не съм и предполагал, че ще е просто де, но ми е по-лесно да ти пратя всичките ни мейли и скайпове с нея, отколкото да ти го обяснявам, все пак не съм много по писането. А и то ще е едно обяснение :D Както и да е, пействам ти всичко, което сме си писали, а за края – мисля, че и сам ще се сетиш.

Поздрави от морето!

Крис

Веднага отваряме файла и започваме да четем първия мейл от момичето, пристигнал няколко дни след лепенките, далеч преди любопитките в новините и т.н.:

Здравей Кристиян,

Аз съм непознатата, която ти се усмихна в 604, помня те много добре и искрено се радвам на цялото внимание и на всичко, което правиш, мислейки си за мен. Само че, Кристиан, истината за мен е малко по-различна от това, което ти си представяш, и затова - за твое добро имам предвид - ще е най-добре, ако не се видим. Ти си страхотно момче и съм сигурна, че съвсем скоро ще се запознаеш с твоето момиче, но това няма да съм аз, повярвай ми. 

С най-искрени пожелания!

Софи

>>>

Ние вече знаем от Крис, че Софи наистина е била непознатата, но в онзи момент той явно още не е могъл да го види. Имало е доста спам на мейла, всякакви идиоти му пишели, за да го измайтапят, така че ето какво написал в отговор: 

Пич,

Каква е тая истина за теб, да не си траверс, а? Писнало ми е от тролове, от 100 километра ги надушвам, така да знаеш! И какво е това име Софи, поне нещо по-нормално да беше измислил.

>>>

Здравей отново Кристиян,

Знаех, че така ще реагираш, затова не ти се сърдя. Наистина се казвам Софи, София, за да съм по-точна. Както и да сложиш ударението, София значи "мъдрост”, предполагам си наясно. А се казвам така, Кристиян, защото един вид аз наистина съм мъдростта. Сигурно си чувал много неща за мъдростта, но се обзалагам, че не си чувал, че тя е като жена с три очи – с едното гледа миналото, с другото е в настоящето, а с третото – гледа към бъдещето. Е, Кристиян, аз съм тази жена. Надявам се, че сега разбираш защо ще е за твое добро, ако не се виждаме. (И понеже с по-дясното си око наистина гледам в бъдещето, отсега искам да ти кажа, че знам, че ще ме разбереш, повярвай ми.)

Вечно твоя!

София

Следват още няколко мейла, в които Крис все по-малко се съмнява, че някой си прави майтап с него, и все повече се обърква от обясненията на Софи, особено от онова уверение, че щял да я разбере. Настоява да се видят, иска й поне номера, а след като не го бе получил, й бе дал  своя. Трябва да се уговорим и да се срещнем, Софи, откакто те видях в рейса, не спирам да мисля за теб, като в следващия мейл тя явно се бе смилила над него и му бе дала поне скайпа си – sofiаwisdom, така щяла да може по-лесно да му обясни.

Здравейте, sofiawisdom! Искам да ви добавя в Skype. Kris88, беше написал автоматичният интерфейс, въпреки че ако зависеше от него, щеше да го измисли доста по-красиво. Отговорът й беше дошъл веднага, или поне така  изглеждаше в пейстнатия файл.

<<Здр. Кристиян:)

>>Zdrasti!>>Здрасти, искам да кажа:)

<<Тази латиница…

>>Не е много мъдро, знам

<<Хахах, не е, прав си

[Следващото съобщение на Крис беше след пет минути, явно доста време се е чудил и трил, преди да го пусне.]

>>Софи, както ти казах, иска ми се да ти вярвам, че си ти, така или иначе никое друго момиче не ми е писало, но ако приемем, че в 604 наистина си била ти, то това, което ми пишеш за трите очи, просто няма как да е вярно. Защото аз мн добре те видях – беше си с две очи:D

<<Просто ми е по-лесно да премигвам с третото. Окото за настоящето мога и да не го ползвам.

>>В смисъл?

<<Настоящето е само един миг

<<когато премине, веднага става минало и мога да си го гледам с другото око

<< а пък преди да е минало, мога да го видя с окото за бъдещето, ако е толкова важно

>>Хахахах, добра схема

>>ама не ставаш ли разногледа?

<<Прав си, ще ми трябват очила скоро:)

>>А третото око, за какво ти е всъщност, щом не го ползваш?

<<Трябва да съм с три очи, такава е идеята

>>А тва с идеята пък въобще не го разбирам

<<Доста е просто, аз съм една метафора на мъдростта, Крис

>>Хм… значи си Света София, така ли?

>>Сега разбирам - затова си била в Сф!

<<Неее, бъркаш се жестоко. Света София е мъж.

>>Хахахах, получи ти се

<<Сериозно, виж в Гугъл, ако не ми вярваш. Доста повече от мъж е всъщност. И доста по-мъдър от мен, това е сигурно

>>А ти коя си тогава?

<<Казах ти – идеята за мъдростта като жена с три очи

>>Никога не съм я чувал тази идея

<<Мда, ти затова успя да ме видиш…

>>!?

<<Ако бях истинска голяма идея, нямаше да можеш

>>Тотално ме изгуби тука:)

<<Ти виждал ли си на живо някаква идея?

>>Да, теб:D

<<Освен мен, мен вече никой не ме брои

>>Ами не съм виждал значи

<<Именно, гравитацията на цялата база с идеи няма как да те пусне, ако идеята е добра. Само че аз съм съвсем забравена идея и затова мога много по-лесно да се изпаря направо в материя

>>Значи си тук, какъв е проблемът да се видим тогава?

<<Проблемът е, че знам какво ще се случи, Крис

>>Какво?

<<Ще си направим среща на Попа, ти ще ме видиш отново и веднага ще избягаш, защото ще разбереш, че всичко това е истина

>>Няма да стане така, вече никой не си прави срещи на Попа:)

<<А къде?

>>В подлеза на Университета, много по-удобно е. Май само с едното око си гледала София

<<Напротив! Тук винаги ми се пълнят очите. И трите имам предвид:) Харесвам София

>>Това е моя реплика…

<<Не е, повярвай ми, когато ме видиш колко съм грозна с това трето око по средата, веднага ще избягаш

>>Е, няма ли да вкараш схемата?

<<Ако мигът е много важен, няма да мога да се сдържа

>>Тоест и за теб е важно?

<<Разбира се, Крис, ти си страхотно момче. Никой не е правил такова нещо за мен <3

>>Нека се видим тогава! Ще видиш, че няма да стане, както го мислиш

<<Ако не стане до час, после не знам дали ще може да стане повече…

>>Там съм:)

Тук файлът от Крис свършва без нито байт за самата среща. Преглеждайки го внимателно обаче, си  мисля, че всичко все пак е приключило добре и Крис е намерил начин да реши проблема с третото око, който толкова много тормозел Софи в общуването й с хора от обикновения материален свят. Просто след час в подлеза на Университета той й  онесъл очила - слънчеви или за разногледство, няма значение, важното било, че така Софи щяла да може спокойно да си ползва нейната си схема с фреймове минало и бъдеще и вече нямало защо да се притеснява, че той ще избяга, като я види колко е грозна в действителност с три очи.

Софи се  засмяла с най-красивата си усмивка на идеята с очилата, било доста хитро решение и сигурно  щяло да оправи всичко, ако не се бил появил още един проблем. Ако той наистина бил повярвал, че тя е мъдростта, която гледа към миналото, настоящето и бъдещето, идеята вече нямало да бъде тотално забравена и съответно тя отново щяла да се разматериализира и да се върне там, откъдето е била дошла. Тогава именно Крис най-после  разбрал, че тя е била права и че наистина нямало как да са заедно, но все пак не се сдържал и побързал да я целуне, преди да се е изпарила обратно към света на идеите.

Целувката продължила поне пет минути. 

И не че на Софи не й било приятно, но имало страшно много хора в подлеза, може някой дори да го е разпознал от репортажа по телевизията или да е познал нея от лепенките по снимките, както и да е – въпросът е, че вече били привличали прекалено много внимание. Така че тя го хванала за ръката и му казала, че е време да тръгват. И мен ли ще ме вземеш, попитал Крис, а момичето не казало нищо повече, само тръгнали нагоре към Борисовата и чак когато стигнали до лилиите, му казала истината.

А истината била, че тя също много го харесвала: никой никога не бил правил такова нещо за нея, толкова много я впечатлило това, че и тя решила да измисли нещо специално; радвала се, че е такова свестно момче, е, можел и да не й се връзва толкова лесно, но все пак… няма само мене да ме излагат, нали така. (Откриваме доказателство, че историята е измислена, в това, че те наистина са се видели на Университета, както той й предложил, а не на Попа, както тя вече била "видяла”).

След което следвали и всички онези вечери и паркове, които обикновено следват в София по това време и в такава компания, после и морето, откъдето ни беше писал Крис, докато Софи се подхилвала някъде през рамото му, а след това няма как да го доизмислим толкова бързо, между едно момче и едно момиче може да се случат толкова много неща, в случая все за добро, надяваме се…

За финал остава само да проверим дали сме познали. Хващаме последните няколко параграфа, пействаме ги в новия ни мейл до Крис и го пускаме на [email protected]. Мейлът обаче се връща обратно и се оказва, че адресът вече не съществува. 

Лично аз го приемам за потвърждение.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт