Какво ще четеш утре, Джак Спароу?

Библиотеката ми е голяма. Многожанрова е, защото съм литературно всеядна. Обичам да се заобикалям с книги, защото обичам да ги чета, не за да си ги трупам. И всеки път, когато взема книга в ръце, си давам сметка колко хора са се постарали тя да стигне до мен и да задоволи жаждата ми.

Купувам си книгите. Взимам ги хартиени, радвам се на тежестта на томчето в ръцете си, обичам уханието на хартия и мастило. Любимият ми ритуал е отварянето на книгата. Кориците са портал. Влизам в свят, който преди ми е бил непознат. 

Притежавам хиляди светове в дома си. 

И затова възприемам като врагове всички, които смятат, че е редно да крадат книги. 

Технологиите са прекрасно нещо, но са и черна дупка. Те промениха отношението към интелектуалната работа. Създадоха усещането, че това е лесен и съответно – безплатен труд. Вижте медиите – когато имаш технологичен достъп до всички новини по целия свят, когато публиката сама твори новини и социалните мрежи се превръщат в медия, трудът на журналистите-новинари се обезценява до почти пълното им изчезване. Стигат ти няколко бедни студентчета, които да пренаписват думички, и имаш "популярен“ сайт. Въпрос на споделяне, не на качество.

Това е просто най-лесният пример. Този срив на качеството е всеобщ феномен. И става все по-страшно, защото лесното сътворяване и безплатната консумация убиват и изкуството.

И тук има лесен пример. Сравнете програмата на кината преди 20 години и днес. Преди да се появи Замунда и подобните, в кинотеатрите можеха да се гледат филми, различни от блокбастъри и анимации. Допреди 5 години нямаше и активни филмотечни кина. Пиратството у нас не уби киноиндустрията, нея бълха я е ухапала. Уби кината. Превърна ги в зомбита – подобия на форуми за изкуство, пълни с пуканки. Прожектират филми, които разчитат на въздействие чрез мащабност, непостижима у дома. Камерните остават за домашно гледане, защото има Замунда.

Всъщност исках да говоря за книгите. Процесът, който трансформира кинотеатрите, вече тече със страшна сила и по отношение на издателствата и книжарниците. Не знам дали читателите си дават сметка колко труд изисква появата на една книга в качество, което да гарантира литературно удоволствие. Дори няма да обеля дума за българските писатели, които пишат в свободното си време, защото трябва да си изкарват хляба с нещо друго. Огромни количества преводна литература съставят основната база на литературния пазар у нас. Читателите все по-масово я приемат като даденост. И са готови да я обезценят, защото могат да си изтеглят книгата и да я отворят в рийдъра. 

За да бъде издадена една книга, за да бъде професионално преведена, редактирана и оформена, се изисква труд, който не е нито лесен, нито кратък, нито незначителен. Хората, които вършат това, учат с години, дообразоват се непрекъснато, четат и попиват новото в професията си. Те не са доброволци като авторите на субтитри за филмите. Професионалисти са. 

И всяко омаловажаване на техния труд, всяко обезценяване, безплатна консумация, всеки опит да бъдат "прецакани“ уж алчните издатели, убива бъдещето на книгите в България. Не ви говоря за печалби, говоря за адекватното заплащане на хора като всички нас.
Преводачът на един роман отделя месеци, за да го преведе. Не е просто пренасяне на думи от един език на друг. Преводът е проучване, ровене, писане на бележки, консултации. Иначе получавате плява. Но този труд е невидим, ненатрапчив. Редакторът също върши важна работа – той изглажда, оформя, сверява, напасва, придава елегантност на езика и премахва грешките. Без него книгата е сурова и не гарантира литературна наслада. Редактирането също отнема време, много време. 

Но разглезеният читател мисли само през джоба си. Ако си купува хляб, човекът знае – плаща и труда, не само брашното. Ако си купува книга, все по-често човекът нехае – полага му се духовната храна, дори това да е за сметка на труда на другите. При това се търсят и морални оправдания – да се чете е висша ценност, значи всички средства са оправдани, дори кражбата. 

Знам всички аргументи за и против пиратството. Знам, че първата мисъл на свободно теглещите е също с морален привкус – изедниците-книгоиздатели печелят, долу печалбите. Този стихиен читателски социализъм има същите характеристики като другия – пълно пренебрежение към обществото, което не е центрирано около личния интерес. И типична шопско-андрешковска хитринка:

Аз да съм си добре, балъците да са му мислили, като са бачкали.

Скоро няма да има какво да крадете, драги ми духовно извисени пирати. Защото ще ви се налага да четете любителски преводи на ентусиазирани аматьори, напълно безплатни за ваша радост, но и подбирани според вкуса на доброволците. Достъп до голямата литература – отказан. Представете си някой ей така, на добра воля, да преведе примерно "Одисей“ на Джойс. Или дори "4321“ на Пол Остър. А четенето на тези книги на нематерен английски е изпитание, достъпно за малцина.

Да си пират не е романтично бунтарство в реалния свят. Не мисля, че Андрешко прилича на Джак Спароу. И за да опростя нещата максимално, ще ви нарисувам още една картинка. Днес имате пълна тенджера със супа. На масата ви нахлуват пирати, същите като вас. Изяждат супата заедно с вас. Но не дават и стотинка. Какво ще ядете утре? 

Какво ще четете утре?