Машенка и синчецът

Катерина Кокинова

По повод 119-ия рожден ден на Набоков – изчислен по нов стил, но според инструкциите на писателя – 23 април, издателство "Колибри“ представя за първи път на български език първия роман на Владимир Набоков "Машенка“ (1926) в превод на Пенка Кънева, редактор Елена Константинова.

С "Машенка“ потегля големият повествователен влак на 27-годишния Владимир Сирин, дотогава развивал се предимно като поет и автор на разкази. С тази новела/роман той започва да създава проза на руски, а по-късно ще се превърне в световноизвестния Владимир Набоков, автор на англоезичните "Лолита“ и "Пнин“. От първо четене могат да се видят основни теми в творчеството му: паметта, емигрантския живот, носталгията... Атрактивното обаче е, че още с първия си роман Набоков започва традицията на неизменен диалог с руската литература, особено с Пушкин. Не само с избраното мото от Пушкин, но и с името на героинята той сочи към "Капитанската дъщеря“ ("Колибри“, 2017, превод Константин Константинов; понякога издавана на английски под заглавието Marie). Добрият читател на Набоков ще забележи ключовата роля на киното още в "Машенка“, развита по-късно в "Смях в тъмното“ (превод Гергана Георгиева, "Колибри 2013).

А календарът в първия роман на Сирин е хитро и коварно подреден, първоаприлски намигващ към читателя. Сред синия цвят в книгата деликатно изпъква и един синчец, красящ вдигнатата коса на любимата, отдавна изгубената Машенка, с която Ганин е на път да (не) се срещне. От "Машенка“ започват много от нишките и към други произведения на Набоков, а могат да се видят паралели със "Сказка“ (1926) и с малшанса в разказа "Случайност“ (1924), чието издаване предстои в първи том избрани разкази от руски "Звуци и други истории“ (превод Мария Хаджиева), оглавен от първия разказ на писателя "Звуци“ (1923). "Колибри“ няма да спрат дотук, а ще преиздадат и "Покана за екзекуция“ наесен (превод Пенка Кънева).