Доза френска поезия
Откриваме отговорите там. Винаги, когато имаме нужда.
Поезията винаги е правилният отговор. Макар и да е незначително дали въпросът е продиктуван от тъга, вълнение, радост или озлобление. Преди да умре в концлагер френският поет Робер Деснонс написва “С такава сила аз мечтах за теб...”, Пол Елюар твърди, че “всеки човек е брат на Прометей”, а Жюл Супервиел се лута тревожно между небесната нощ и онази в душата. Мечтанието, светлината и нощта вървят винаги заедно. Съществуват добре, когато се докосват ръцете си. Заради това и бучката френска поезия се топи бавно в душата до пълно разтваряне. Въпросите се размиват в отговори, а луната се превръща в слънце. Нищо друго няма значение. Поезията, само поезията... Днес в превод на Пенчо Симов.
Робер Деснос
С такава сила аз мечтах за теб…
С такава сила аз мечтах за теб
и толкова вървях и толкова говорих
и толкова обичах твойта сянка
че нищо днес от теб не ми остава
Остава ми да бъда сянка между сенките
да бъда сянка повече и от самата сянка
да бъда сянката която идва и се връща в слънчевия ти живот.
Пол Елюар
И една усмивка
Нощта не трае никога без край
а има щом като го казвам
и щом като го потвърждавам
в завършека на всяка скръб един прозорец
един отворен осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна
желание и глад които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце
протегната ръка отворена ръка
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.
Жюл Сюпервиел
Нощ във мене, нощ отвън...
Нощ във мене, нощ отвън,
те рискуват своите звезди,
смесвайки ги, без да знаят.
И греба напрегнато между
тези две привични нощи.
После спирам и поглеждам.
Колко надалеч се виждам!
Малка точица съм само,
пърха бързо тя и диша
над дълбоката вода наоколо.
А отвред опипва ме нощта
и ме смята лесна плячка.
Но коя от двете нощи,
външната или онази вътре?
Сянката една е и подвижна,
слънцето с кръвта ми са едно.
След изчезването й отдавна
виждам дирята си във водата,
с мъка от звездите осветен.