Красотата на “Непосилната лекота на битието”

 “Непосилната лекота на битието” е романът на Милан Кундера, който успява да влезе под кожата и да се настани там удобно и завинаги. Леката тежест и тежката лекота танцуват под една красива черна шапка и успяват да се носят безгрижно в синхрона на нелогичната си любов. Историята има и своята красива екранизация, в която Дейниъл Дей Луис и Жулиет Бинош вдишват и издишват дисфункционален разкош във вълнуващата кинематография на екрана. AртАкция подбра най-запомнящите се цитати от романа:

Aла дали наистина тежестта е ужасна, а лекотата - прекрасна?

Беше осъзнал, че не е роден да живее редом с която и да било жена и само като ерген може да бъде изцяло такъв, какъвто е. Беше се погрижил така да подреди живота си, че вече никоя жена да не може да нанесе куфара си при него.

Така за кратко време Томаш успя да се отърве от жена си, от сина си, от майка си и от баща си. От всички тези хора му остана само страхът от жените. Той ги желаеше, но в същото време се боеше от тях. Наложи се да си изработи нещо като компромис между страха и желанието; наричаше го “еротично приятелство”. Твърдеше пред своите партньорки: само лишената от сантименталност връзка, в която човек не предявява претенции към живота и свободата на другия, може да направи и двамата щастливи.

Споделеният сън беше улика за наличието на любов. 

Томаш си каза: да се любиш с жена и да спиш с нея, са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътско желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желание да споделяш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).

Човек, копнеещ да напусне града, в който живее, не е щастлив човек.

И още нещо го издигаше над останалите: на масата пред него лежеше разтворена книга. В тази кръчма никой никога не бе отварял на масата си книга. Книгата бе за Тереза опознавателен знак за принадлежност към тайно братство. Защото тя имаше едно-единствено оръжие срещу грубия свят, който я обкръжаваше: книгите, които заемаше от градската библиотека…

Иска ми се да те любя в ателието си като на сцена. Наоколо да има хора, които да не могат да се доближат и на крачка. Но и да не могат да откъснат очи от нас…

Но тъкмо слабият трябва да прояви сила и да си отиде, щом силният е твърде слаб, за да може да причини болка на слабия.

Какво е кокетство? Навярно бихме могли да го формулираме така: поведение, което цели да покаже на другия, че сексуална близост е възможна, но тази възможност не бива в никакъв случай да изглежда сигурна. С други думи: кокетството е даване на обещание за прелюбодеяние, но без граници.

Въпросът може да се формулира и така: по-добре ли е да крещиш и по този начин да ускориш края си? Или да мълчиш и с мълчанието да си купиш бавно умиране?

И накрая идва четвъртата категория, най-рядката. Тя обхваща онези, които живеят под въображаемия поглед на отсъстващи хора. Това са мечтателите.