Спиноза на Ялом

Ървин Ялом е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Освен автор на високо оценени научни книги, Ялом е написал и редица забележителни белетристични творби като „Мама и смисълът на живота“, „Палач на любовта“, световния бестселър „Когато Ницше плака“, „Изцелението на Шопенхауер“ и „Проблемът Спиноза“, за която четем днес.

Ялом за Спиноза:

Личността на Спиноза ме занимава отдавна. От години искам да напиша роман за този храбър мислител от седемнайсети век, живял така самотно – без семейство и без общество, – но написал книги, които впоследствие коренно променят света. Той проповядва секуларизацията, либерално-демократичното държавно устройство и природните науки и така подготвя почвата за Просвещението. Фактът, че е отлъчен от еврейската общност на двайсет и четири годишна възраст, а през остатъка от живота му трудовете му са забранявани от Християнската църква, винаги ме е очаровал, може би заради собствените ми иконоборски наклонности. Това особено усещане за сродство със Спиноза се засили още когато узнах, че Айнщайн, един от моите първи герои, е бил спинозист. Когато Айнщайн говори за Бог, той има предвид именно Бога на Спиноза, който е изцяло тъждествен с природата и включва в себе си цялата субстанция – Бог, „който не играе на зарове с Вселената“, както се е изразил самият учен, уверен, че всичко случващо се, без изключение, следва съгласуваните природни закони.

Убедил съм се също, че Спиноза, като Ницше и Шопенхауер, на чийто живот и философски идеи съм базирал други два по-ранни свои романа, е автор на множество схващания, които са в огромна степен актуални и до днес в моята професионална сфера, психиатрията и психотерапията. Например, че идеите, мислите и чувствата имат своя корен в предходни преживявания, че страстите могат да бъдат изследвани безстрастно, че постигането на разбиране води до надмогване на вътрешните ограничения. Затова пожелах да отдам почит на него и неговите открития, като напиша един роман на идеите.

Но как се пише роман за човек, водил почти изцяло умозрителен живот, белязан от съвсем малко значителни външни събития? Спиноза е държал извънредно много интимният му живот да не излиза на показ и се е стараел личността му да остане незабележима в творбите. Не разполагах с материала, който обикновено заляга в основата на едно художествено повествование – във връзка със Спиноза не се знаеше за никакви семейни драми, любовни афери, прояви на ревност, анекдотични ситуации, кръвни вражди, раздори и събирания. Кореспонденцията му е обширна, но след смъртта му неговите приятели, следвайки изричната му заръка, са отстранили от писмата почти всичко, касаещо личността му. В живота на Спиноза действително е нямало кой знае какви външни драми, повечето изследователи описват философа като кротка и блага душа – някои сравняват житието му с житията на християнските светци и дори с това на Исус.

Поради тази липса на външна събитийност реших да напиша роман за вътрешния му живот. Сметнах, че моите специфични познания биха ми помогнали да създам подобна история. В края на краищата и той е бил човешко същество, и той трябва да се е сблъсквал със същите фундаментални човешки конфликти, които са терзаели и мен, и множеството мои пациенти, с които съм работил през десетилетната си практика. Няма как у него да не се е надигнала силна емоционална реакция към отлъчването му от амстердамското еврейско общество – неотменима присъда, задължаваща всички евреи, включително и членовете на собственото му семейство, да го избягват завинаги. Никой евреин не бивало да говори или търгува с него, да чете писаното от него или да го доближава на по-малко от пет метра. А разбира се, никой човек не може да живее без вътрешния свят на фантазиите, мечтите, страстите и жаждата за любов. Около една четвърт от най-значимия труд на Спиноза, „Етика“, е посветен на превъзмогването на „робството“ на страстите. Като психиатър бях убеден, че той не би могъл да напише тази част от книгата си, без съзнателно да се е борил със собствените си страсти.

Години наред не знаех как да започна, тъй като не можех да открия сюжетната нишка, от която всеки роман се нуждае. Ала едно пътуване до Западна Нидерландия преди пет години промени всичко. Бях там, за да изнеса поредица от лекции, и като част от възнаграждението бях поискал да ми бъде осигурен „ден на Спиноза“. Моите домакини се съобразиха с желанието ми. Секретарят на нидерландската асоциация „Спиноза“ и водещ философ спинозист се съгласи да прекара цял ден с мен и да ме разведе по свързаните със Спиноза места – къщите, които е обитавал, гробът му, както и основната атракция – музеят на Спиноза в Райнсбург. Именно там получих откровението.

 

И именно това откровение води до сътворението на романа, който читатели, писатели и критици от цял свят аплодират бурно.

 

Другите за Ялом и Спиноза:

Ървин Ялом е създал рядък шедьовър в съвременната литература. Само несравнимо надарен автор би могъл да напише такъв завладяващ и провокиращ мисълта роман. – Дилип В. Джесте, почетен професор по психиатрия и невробиология в Калифорнийския университет, Сан Диего

Това е най-интригуващият роман, който съм чел от много години насам. Ървин Ялом е написал стегната, дълбоко информативна книга, която те кара да обръщаш нетърпеливо страница след страница. Горещо препоръчвам „Проблемът Спиноза”. – Сър Антъни Хопкинс

Психиатърът с велика душа е написал роман за философа с велика душа. Амбициозен, ерудитски, завладяващ. Преплитащите се в „Проблемът Спиноза” сюжетни линии принуждават читателя да се изправи пред фундаменталния въпрос: може ли разумът да впрегне силата си за добротворство? – Ребека Нюбергер Голдщайн, автор на „Да предадеш Спиноза“

Ървин Ялом е най-значимият автор на психологическа художествена литература в света днес. Не смятах, че ще съумее да напише роман, който ще надмине „Когато Ницше плака“, но той го направи. „Проблемът Спиноза” е шедьовър. – Мартин Селигмън, автор на „Как да бъдем оптимисти”

Ървин Ялом с истинска виртуозност съживява Спиноза и неговата философия и ги свързва сюжетно с нацистка Германия и личността на Алфред Розенберг. В тази времева алхимия и в съчетаването на наука и художествена измислица Ялом е особено добър. „Проблемът Спиноза” забавлява, просвещава, безпокои и в крайна сметка дълбоко удовлетворява. – Ейбрахам Вергезе, автор на „Да режеш камъка“

Проблемът Спиноза Ървин Ялом Барух Спиноза