Откъс от „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао“

Предстоящият роман на бразилската писателка Марта Баталя.

Марта Баталя (р. 1973 г.) е изявена бразилска писателка, журналистка и издателка, която от 2008 г. живее в Съединените американски щати със съпруга си и двете им деца. "Невидимият живот на Еуридисе Гузмао“ е дебютният й роман, превърнал се в бестселър още с излизането си. Правата за издаването му са продадени в Германия и Норвегия, преди да бъде публикуван в оригинал. Преведен е на множество езици, навсякъде щедро приветстван със суперлативи от критиката, медиите и читателите. Върху филмовата му адаптация работят именитите бразилски кинотворци Родриго Тейшейра и Карим Аинуз.

Антенор се запозна с Еуридисе в един прекрасен майски ден. Качи се в трамвая, за да отиде на гости на братовчед си в "Санта Тереза“, и по пътя забрави за врявата и прахоляка в "Лапа“. Беше валяло цяла нощ и небето бе ясно, в дробовете се усещаше приятно хладният въздух. "Санта Тереза“ му се стори един от най-чистите квартали в града, с малко коли, малко трамваи и нито един небостъргач. Обикновен и функционален квартал, разсъждаваше. Беше се отдал на мислите си, когато видя едно момиче, обградено от плодове като в рамка, на улица "Алмиранте Алешандриньо“. Към реещите му се мисли се прибави още една, която не беше нова и можеше да се изрази с едно-единствено изречение: Дали това не е Момичето?

Реши, че му трябват круши. Слезе от трамвая, избра плодовете, плати и задържа малко повече погледа си върху Еуридисе в очакване да получи рестото. Момичето не беше нищо особено и не би предизвикало някакви задни намерения. Косата й бе прибрана на кок, върху сивата рокля носеше престилка, без никакъв грим на лицето, очите й виждаха само банкноти. Когато Еуридисе не отвърна на погледа, а само подаде рестото, той запита:

– Още много ли има до улица "Монте Алегре“?

– Не.

– Мога ли да стигна пеша?

– Мисля, че да.

Еуридисе мина първия изпит. Не се преструваше. Просто не я интересуваше Антенор. О, да, Антенор знаеше добре какво е това. Беше младеж на двайсет и три години, бе завършил колежа "Педро ІІ“ с диплома за специалист по счетоводство, скоро беше постъпил на работа в Бразилската банка, имаше вид на киноактьор (така казваше леля Далва), не носеше никакъв пръстен. Не можеше да влезе в кафене, в магазин или да купи вестник, без ръцете му да бъдат анализирани от всички момичета и техните майки, намиращи се наблизо. Не ги интересуваше Антенор. Издокарваха се, гримираха се не за да го накарат да се заинтересува от тях, а да видят какво впечатление ще му направят.

Само че Антенор въобще не обръщаше внимание на това. Той искаше да пропусне трепетите на любовта и да мине направо към по-важното за него, което в случая беше: Я да видим дали това момиче притежава качества, каквито казват. Да видим дали може да става всеки ден по едно и също време, дали ще чака да изстине леглото и чак тогава да го оправи, дали приготвянето на кафето ще съвпадне с часа, в който сядам на масата. Искаше подът да бъде толкова чист, че да може да се олиже, да има кошница с пресни плодове след пазара във вторник и сигурността, че всяка нощ ще хърка до някого в едно и също легло.

Попита братовчед си за момичето, обградено от плодове. Той му отвърна, че се казва Еуридисе, че винаги е до родителите си и свири на флейта като ангел. Разбра, че има по-голяма сестра, много красива, и че след бягството й Еуридисе не е изсвирила нито една нота. Научи, че е завършила средно образование, че е доста добра по математика, но не е продължила да учи, за да помага на родителите си в магазина.

Антенор видя залеза от прозореца на братовчед си, реши, че няма по-хубав и по-спокоен квартал в Рио де Жанейро. Тръгна си към шест часа и отиде пеша до магазина. Еуридисе все така седеше там в рамката от плодове, с поглед, забит в една тетрадка.

– Добър вечер. Казвам се Антенор и бих желал да знам дали можем да се опознаем по-добре.

Ухажването беше спокойно, Антенор искаше и бракът му да бъде такъв. Разговори в хола на улица "Алмиранте Алешандриньо“ със запалена настолна лампа от едната страна, а от другата - майката, кърпеща чорапи. Разходки из квартала, бащата в магазина следеше за часа на връщане. Не ходеха на кино. Родителите на Еуридисе предпочетоха да не рискуват. Дойде ред на официалното предложение за женитба. Майка й проля някоя сълза, а г-н Мануел, кой би си го помислил, много повече. Прегърна дъщеря си и каза: "Ти си единствената ни дъщеря, нашата единствена дъщеря“.

А дали Еуридисе искаше да се омъжи? Може би да. За нея женитбата беше болестно състояние, което настъпваше при мъжете и жените между осемнайсет и двайсет и пет години. Нещо като епидемия от грип, но малко по-хубаво. Еуридисе искаше да пътува по света и да свири на флейта. Искаше да стане инженер, да остане вярна на числата. Искаше да превърне магазинчето на родителите си в голям магазин за хранителни стоки, магазина за хранителни стоки в голяма фирма за зърнени храни, фирмата в дружество, обединяващо няколко фирми. Тя просто не знаеше, че иска прекалено много.

В годините след бягството на Гида искаше далеч по-малко. Еуридисе потисна желанията си, остави на повърхността само момичето за пример. Момиче, което не повишаваше тон, не скъсяваше полата си. Момиче, което нямаше други мечти освен мечтите на родителите си. Момиче, което отвръщаше само "да“ и "не“, без да се запита за какво е това "да“ или защо казва "не“.

[[photo:1165]]

Намираше се в такова състояние на вцепенение, когато се запозна с Антенор. И щеше да си остане в него завинаги, ако Частта от Еуридисе, която Не искаше Еуридисе да бъде Еуридисе, ако обещанието пред родителите й да е момиче за пример, ако закостенелите традиции от четирийсетте години можеха да направят така, че Еуридисе да престане да бъде Еуридисе. Но скоро след сватбата видя, че е много трудно да се опитва да бъде каквато не е, и у нея се появиха едни желания, мечти, илюзии, които изплашиха Антенор.

Как можеше той да предположи, че се е оженил за жена, която не е обикновена? Антенор обърка с равновесие способността на Еуридисе да посреща с полувнимание нещата, пред които се изправяше в живота, и реши: Това е перфектната жена.Сметна, че Еуридисе винаги се съгласява с всичко, и си помисли: Тази става за съпруга. Не знаеше, че момичето ще бъде така нерешително само за кратък период от време. Още през първата брачна нощ му поднесе нежелана изненада. А след това през годините се захвана с най-различни странни дейности. Наложи се Антенор да повиши тон, да обясни какви са правилата в брака, настоявайки тя да спре с начинанията си.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт