Любовните писма на Оскар Уайлд до лорд Алфред Дъглас

 Днес четем красивите му слова до вечната му муза лорд Алфред Дъглас.

Момче мое,

Сонетът ти е наистина прекрасен. Същинско чудо е, че тези твои устни, наподобяващи алени листа от роза, са сътворени колкото да принадлежат на лудостта на музиката, толкова и на лудостта на целуването. Твоята фина и позлатена душа се лута между страстта и поезията. Защо си сам в Лондон и кога заминаваш за Солсбъри? Иди и охлади ръцете си, като ги потопиш в сивия здрач на готиката и ела тук, винаги, когато пожелаеш. Мястото, на което се намирам е прекрасно. Липсваш само ти. Но иди първо до Солсбъри.

Винаги, с неугасваща любов,
Твой,
Оскар

Скъпо мое момче,

Пиша ти, за да те уверя, че любовта ми към теб е безсмъртна и безкрайна. Утре всичко ще е свършило. Ако затворът и безчестието бъдат моята съдба, мисля, че любовта ми към теб и идеята за тази все така божествена вяра, че ти също ме обичаш, ще ме крепи в нещастието ми и ще ме направи способен, надявам се, да понасям скръбта си с търпение. Надеждата, или всъщност увереността, че ще те срещна отново в някой свят, е целта и силата в настоящия ми живот, ах! Трябва да продължа да живея в този свят заради това.

Скъпо мое момче,

Получих телеграмата ти преди половин час и ти изпращам няколко реда, за да ти разкрия, че единствената надежда някога пак да създавам красиво изкуство, е свързана с това да бъда отново с теб. Не беше така в по-старите дни, но сега е различно и ти действително можеш да възродиш у мен онази енергия и онова чувство на радост, от което зависи цялото изкуство. Всички са яростни, че се връщам при теб, но те не ни разбират. Усещам, че само когато съм с теб, мога да правя каквото и да било. Когато възстановим разрушения ми живот, нашето приятелство и нашата любов ще имат различен смисъл за света. Как ми се иска да не се бяхме разделяли след като се срещнахме в Руен. Помежду ни в момента има такава огромна пропаст от разстояние… но се обичаме.

Лека нощ, скъпи.

Винаги твой,

Оскар