Неукротимата лудост на Велина Минкова

 

Ако сте срещали Велина, със сигурност сте запомнили усмивката, напевния глас и тихата лудост, скрита в притворените й очи. Ако обаче я познавате през литературата, то безспорно сте усетили топлия полъх на Париж, многоцветния залез над Холивуд, жаркото слънце на Созопол... Останали сте с усещането, че ходите боси по пясъка или пиете вино на някой покрив. Изфантазирали сте си международен пионерски лагер в Северна Корея и сте заживели в собствен алтернативен свят, който никога няма да можете да напуснете.

Велина е от писателите, които не се страхуват да пишат през личните си емоции и собствените си вдъхновения. Прозата ѝ е чиста, романтична и картинна. Всеки ред е неподправена обич, детска радост и сбъдната лудост. На повърхността успява да разсейва и гъделичка мечтите, но отвъд всичко това изгражда персонажи, които имат силата да ни поведат на пътешествие вътре в себе си. Там, където се крият спомените, любовите, големите очарования на този свят и малките горчиви болки, без които не можем.

Винаги е повече от любопитно да узнаем какво се случва по пътя от човека до писателя. Още с раждането ѝ, в отглеждането на Велина се включва най-усърдно леля ѝ, преводачката Жечка Георгиева, дарила на българския читател легендарните творби на Удхаус и много други преводни шедьоври като "Франкенщайн“, "Шогун“ и "Мълчанието на агнетата“. В авторската ѝ книга "Ние, гениите“, неведнъж се появява самата Велина в различни периоди от живота си. Връзката им е изключително силна, живеят под един покрив сред книги и ръкописи и са заедно навсякъде, смуглата красавица Жечка и ангелски русата и синеока невръстна Велина, която няма как да не попие щурия начин на живот и артистичния мироглед на любимата си леля. 

Книжният свят, в който Велина израства, я кара още като дете да протяга малката си ръка към мечтата за литературата, макар и да не осъзнава. Така силно се вдъхновява от книгите, с които леля ѝ я затрупва, че започва трескаво да ги преписва на ръка, пише задълбочени преразкази и не спира да говори за тях, стигайки до нови и нови открития. Съвсем логично родителите й да искат да я изпращат на уроци по литература, леля йЖечка намира учител и сякаш тогава, когато малката Велина е в пети клас, животът ѝ се променя. Следват английската гимназия, първият ѝ превод, "Машина за любов“. Сборникът й “Бразилски храст” (посветен на Жечка) завършва с разказа “Американският кашон на Злобара де Мон”, който всъщност е голямото начало за Велина. Той е спирала на спомена. Изящно подреден пъзел от всяка лична история… в която Жечка е главна героиня!

Преследването на голямата мечта отвежда Велина в UCLA (Калифорнийски университет, Лос Анджелис), където завършва английска филология и творческо писане. До днес говори с възторг и любов за преподавателите си там. Ейми Бендър и Каролин Сий виждат таланта в нея и не спират да я поощряват. В техните часовенаписва “Сватба” и “Гласове”, разработва автобиографичните елементи и спомените. В часовете по мемоар Велина се научава на това колко е важно разказите да бъдат сътворени през призмата на личните изживявания и съумява да узнае как да борави с целия живот. Защото мемоарното писане не е ли това? Умение да се управлява целия отминал живот, който лежи като спомен зад гърба ни? Един от култовите преподаватели в университета по онова време е Дейвид Уонг Луи, за който студентския фолклор говори страховити истории. Безкомпромисен и безмилостен авторитет, пред когото всички стаяват дъх. Велина обаче диша дълбоко, твори трескаво и живее с размах. Благодарение на тази смелост веднага е приета в класа на Луи. В неговите часове написва The Old Woman, който впоследствие печели литературна награда, както и сърцето на коравосърдечния професор. Днес историята носи името “Херкулес ЕООД” и може да бъде прочетена в “Бразилски храст”. Всички творения, които Велина създава в програмата се превръщат в сборника Red Shorts.

А мечтата й днес е да преведе книгите на своите преподаватели, тъй като светът ги познава с бестселърите им, но у нас са още непознати. Велина продължава следването си в Амстердам, където среща бъдещия си съпруг, французин. Минават забързани години, през които тя защитава дипломна работа и се мести с мъжа си в родния му Париж, където се гмурва през глава в преподаването на английски език и литература със страстта на влюбен в материята си филолог. Но не след дълго, погълнатата от работата, съпруга си и призванието да бъде майка, започва да усеща колко болезнено много ѝ липсва литературния превод и писането, които изглеждат невъзможни за вместване в безмилостния бяг на парижкото й ежедневие.

Тогава Велина открива Фондация "Елизабет Костова“ и многобройните й дейности, свързани с популяризирането на българската литература в англоезичния свят и започва трескаво да се готви и да печели обявените конкурси. Следват годишни ателиета по превод на художествена литература, Созополски семинари по творческо писане, преводаческа резиденция в американското издателство Open Letter Books... Вдъхновена от артистичната атмосфера и творческия заряд на събитията свързани с ФЕК, авторката безстрашно полита отново към така скъпото за нея литературно поприще. През 2015 година излиза дебютният роман на Велина, “Доклад на зелената амеба за химическия молив”, първият ѝ разказ на български език, "Черква“, е публикуван в литературния том GRANTA Bulgaria,тя започва сама да превежда разказите си от и на английски и български и те постепенно достигат до все по-широка аудитория в издания като Литературен вестник, Drunken Boat, Vagabond и много други. Така се ражда и новият й сборник "Бразилски храст“, който веднага грабна вниманието на широк и пъстроцветен спектър от български читатели по света и у нас.

Тази година едно от най-големите френски издателства Actes Sud прегърна впечатляващия първи роман на Велина и го издаде със заглавието “Le Grand Leader Doit Venir Nous Voir” (Великият Вожд ще дойде да ни види). Френският превод е дело на професорът-кореист Патрик Морюс, който е изключително впечатлен от гласа на българското пионерче Александра, описваща международен лагер в Северна Корея през 80те, когато целият източен блок се носи в ритъма на съветската "Перестройка“. Пресата прегръща творчеството на нашето момиче и дори френският седмичник за книги Livres Hebdo озаглавява статията си за френското издание на “Доклад на зелената амеба за химическия молив” “Зази в Пхенян” – заигравка с героинята на Велина и Зази от култовото литературно бижу на Реймонд Кьоно “Зази в метрото”!

Съвсем скоро и “Льо Монд” насочиха прожекторите си към вечната мечтателка. Филип Понс - специалист по азиатския регион, препоръчва чак от Токио (където е кореспондент на вестника) “Доклада” на Велина и уточнява колко голяма е важността му тъкмо по темата за Северна Корея. Понс далеч не е литератор, но това не му попречва да съзре потенциала на романа и да открие в книгата различен поглед, който би бил полезен в контекста за геополитическите дебати. Името на Велина не спира да се появява в елитни вестници, седмичници и програми, посветени на културните новости. “Le Grand Leader” е сред петте препоръчани книги за лятно четене на L’Express и VSD. Отразен е в литературните страници на един от най-престижните френски вестници, “Фигаро“, където закачливото заглавие на статията е "La nostalgie, Camarade“ по игривата и иронична песен в стил реге на легендарния Серж Генсбур. Романът е в културната селекция на радио France Info и телевизията TV5 Monde, които канят авторката на разговор в ефир. Всяка една колонка или рубрика, в която светът чува за Велина Минкова, ни дава възможността да се гордеем и да бъдем щастливи, защото аудиторията на изданията е специфична, но редом с това е многолика и разнообразна.

Днес смелата писателка живее в Париж, кръстосва градовете на Франция и България за да представя книгите си, превежда, работи върху новите си творби и не спира да се бори с вятърни мелници. За нас единствено остава трепетно да очакваме следващите й откровени истории, а дотогава няма да спираме да препрочитаме “Доклад на зеленатаамеба за химическия молив” и “Бразилски храст” и да пътуваме въображаемо там, където вдъхновението живее вечно. В литературата.

 

Бразилски храст Велина Минкова