Малко повече за „Гонкур“ 2022

Росица Ташева за Брижит Жиро и „Живей бързо“.

„ЖИВЕЙ БЪРЗО“, умри рано. Клод, партньорът на Брижит Жиро, живее бързо и умира рано, на 41 години. През 1999 г. Загива, като изхвърча от мотора си, мощна хонда, и попада под колелетата на идващ насреща автомобил. Двайсет години по-късно Брижит пише автобиографичния роман „Живей бързо“ и печели най-престижната френска награда за литература „Гонкур“. През 2022 г. тя става тринайсетата жена, носител на тази награда през сто и двайсетте години на съществуването ѝ.

Брижит Жиро е родена през 1960 г., започва да публикува през деветдесетте години, има две страсти – литературата и музиката, автор е на 13 романа, номинирана е за 13 различни награди и е удостоена с 5 награди, сред които 2 „Гонкур“-а: през 2007 г. сборникът с разкази „Любовта е много надценена“ ѝ носи „Гонкур за разказ“, а през 2022 г. получава „Гонкур“ за „Живей бързо“. Журналистка, писателка, преводачка, издателка, тя създава и участва в музикални четения и танцувални четения с известни музиканти и хореографи, романът ѝ „Без безпокойство“ е адаптиран за телевизията, авторка е и на пиесата „Денят, в който Мод скочи от прозореца“, ръководи поредицата „Гората“ в издателство „Сток“, а романите ѝ са издавани в над двайсет страни. „Гонкур“ за „Живей бързо“ получава в състезание с 15 творби и след оспорвана битка с Джулиано да Емполи и неговия също високо оценен роман „Кремълският маг“.

 


Двайсет години са необходими на Брижит Жиро, за да се възстанови от преживяната трагедия и да я пресътвори в роман. Автобиографичен роман, в който възстановява всеки близък и далечен момент и се опитва да си представи не „какво би станало, ако“, а „какво би станало, ако не“. „Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент“, „Ако не се бях заинатила да посетя онази къща“, „Ако дядо не се беше самоубил в момент когато имахме нужда от пари“, „Ако не бях отказала на сина ни да замине на почивка с брат ми“… Двайсет и едно „ако не“ в двайсет и една глави. За да заключи накрая: „Няма ако“.

Julien de Rosa/AFP

Във всички тези глави Жиро разказва за съпруга си – журналист, фен на рок музиката, любител на високите скорости, привърженик на девиза „Живей бързо, умри рано“ – каквото и му се случва. Но разказва и за цялото си семейство – майка, баща, син, приятели… Разказва историята на един преждевременно завършил живот с всичките събрани заедно подробности, довели до неминуемото, в опит да отговори на въпроса: какво беше това? Предопределение, случайност, причинно-следствена поредица от събития? Написан деликатно, нежно, но и с привкус на загадка, на мистерия, така сякаш авторката – и читателят – очакват някакво непредвидено разкритие. Похват, който поддържа интереса жив до последната дума. Творба, която англичаните наричат – в дълъг свободен превод: a page turner, която не можеш да оставиш, докато не отгърнеш и последната страница. И няма съмнение, че книгата ще бъде продадена на повече от онези над двайсет страни. В България правата са вече закупени от ИК „Колибри“.

бюлетин

още смарт