Силвия Недкова за новата книга на Иън Макюън

 Иън Макюън, един от 50-е най-добри британски писатели според списание "Таймс“, говори от името на жена в най-новия си роман, преведен на български – "Операция Сладкоугодник“.

Всеки път, с всяка своя книга Макюън успява да ме изненада дълбоко. На пръв поглед прозата му е обрана, стегната и даже класически дистанцирана. Но повърхността заблуждава. Под текстовата обвивка се вихрят страсти, които осъзнаваш едва в послевкуса, дни след края на книгата. 

Има една характерна особеност в наратива, типична за Макюън, която в "Операция Сладкоугодник“ се усеща особено силно. Уж разказът върви спокойно и равномерно, а през цялото време читателят има напрегнатото усещане, че нещо ще се случи. Едно такова растящо напрежение насред нищото, което набира сила с всяка следваща страница. И тогава идва финалът, който не е гръмовен, а естествен – сякаш река си е пробивала път през камъни.

В този роман сюжетът – типично за Макюън - е балансиран между политически и лични внушения, построен като лабиринт. Любовната история между Серина и Том е свързана с манипулативната схема на МИ5 за въздействие върху умовете на хората. Кротко, отстранено и безпристрастно Макюън разказва за това как се случва предателството – на идеи, на хора, на емоции. Как се сменят ролите и предателят се оказва предаден, защото в свят, в който всичко е позволено, моралът е просто излишен товар.

Разказът от име на жена позволява специфичен поглед – много повече емоционалност, която иначе британският писател рядко си позволява. Лутането в лабиринта на чувствата е стабилна антитеза на сухото премисляне на ефекта от тяхната намеса в политическите козни на тайните служби. В крайна сметка всички са жертви на непочтената игра, плъхчета в лабиринт, от който изход няма.

В тази гонитба между свободна мисъл и манипулация най-сериозната жертва е не просто доверието, а автентичността на изкуството. Намекът на Макюън, добре обоснован и достоверен, е, че няма независими писатели, че задкулисните кукловоди са вездесъщи, дори ако са оставили илюзията за свобода недокосната. Невидимата им сянка може да проникне дори в леглото ти, да те обича и да си вярва, че самата тя е независима. 

Серина, която съзнателно приема задачата да манипулира писателя и университетски преподавател Том Хейли, се поддава на илюзията, която сама създава. Лабиринтът се завихря в концентрични кръгове на отхвърляне, отмъщение, омраза и прошка, оплита в себе си невинни паралелни жертви. Романовата структура напомня уроборос – змия, захапала опашката си, с неразличими начало и край.

Има нещо от Борхес в това преминаване от история в история, роман за романа в романа. Финалът, който събира в себе си всички сюжетни отговори, е последният възел. Кой е авторът на "Операция Сладкоугодник“ всъщност? Има ли биографичен елемент в тази книга? Тези въпроси остават уж отворени, но отговорът им е ясен и лесен. И е изцяло във властта на читателя да открие края на нишката, която да го спаси от Минотавъра.

Иън Макюън, "Операция Сладкоугодник“, Колибри, 2018, превод Надежда Розова.

Българската публика ще има удоволствието да се срещне с Иън Макюън през октомври, когато ще гостува на фестивала Синелибри.

Иън Макюън книга откъс писател филми