#РазПисание: Без д(ум)и

Теодора Терзийска

 

Събудих се от неприятния звук на алармата си. Изключих я и полежах още известно време, зяпайки тавана. Забелязах още една пукнатина и липсващо парче мазилка. Въздъхнах и изпълзях изпод уюта на юргана. Температурата в стаята не бе никак приятна и навлякох един раздърпан пуловер, който красеше стола ми открай време. Включих газта, приготвих кафе – глътнато на две на три, защото закъснявах за работа. Измих се и се облякох дебело – сложих си шапка, увих се с шал и нахлузих ръкавици. Въпреки всичко все пак обичах зимата. Харесваше ми да наблюдавам снежинките и техния вихрен танц. Най-много ми харесваше, че можех да прикривам тялото си.

Запътих се към автобусната спирка. Там вече чакаха пет-шест човека. Въпреки дебелите им облекла всяка една видима част от плътта им бе белязана от черни ивици. Появи се майка с бебе и огромен куфар. Отново с черни ивици по кожата, за разлика от рожбата ѝ. Автобусът дойде и всички се качихме. Тя се затрудняваше с носенето и на двете, затова ѝ помогнах да качи поне куфара. Тогава успях да разчета какво пише върху дланите ѝ – мляко, знаеш ли, ти си голям идиот, добро утро, хляб, как си, Мая, картофено пюре, обичам те… като списък с продукти за пазаруване. За моя изненада тя озадачено наблюдаваше разголената ми китка .

Рязко дръпнах ръкава си надолу като побързах да седна в дъното на автобуса. Не ми харесваше хората да ме гледат така.

Сутрините бяха предимно мълчаливи и мирни, противно на врещящата вечерна смяна на тълпите. Времето, в което безброй черни ивици, избродирани върху плътта, се сблъскваха.

Когато стигнах на работа, седнах зад бюрото и свалих якето си, изхлузих ръкавиците, развих шала и махнах шапката. 

А под облеклото ми не се криеше нищо особено, просто бяла кожа.

*** 

Теодора Терзийска е родена 1996 г. в Пазарджик. Завършва ЕГ "Бертолт Брехт " в родния си град, а след това Философия в СУ "Св. Климент Охридски". Продължава обучението си в МП "Преводач-редактор" в същия университет. Рецензията ѝ "Минало свършено време" за "Аорист" на Виктор Самуилов, публикувана в "Литературен вестник" е с номинация за "13 века България". Предстои ѝ публикация в университетско издание на сборник с преводи през лятото на 2022 г. Това е първата ѝ публикация на художествен текст.

Без думи РазПисание литература