Джордж Елиът или Мери Ан

Когато първият истински модерен писател в английската литература се оказва писателка.

О, небеса, желая само светлина, 

дето укрепва нашто състрадание.
Копнея за човешка доброта
и за житейските познания

Първият истински модерен писател в английската литература се казва Джордж Елиът. Той оставя трайния си отпечатък в историята, написвайки емблематичните творби “Адам Бийд” (1859), “Мелницата на река Флос” (1860), “Сайлъс Марнър” (1861) и “Мидълмарч” (1871-1872). С изящното си слово той умело рисува в детайл живота в провинциална Англия. Движи се между емоцията, психологическото проникновение и реализма. Впрочем, именно монументалният му роман “Мидълмарч”, е включен в списъка с 50-те книги, които човек трябва задължително да прочете. 

Първият истински модерен писател в английската литература се казва Джордж Елиът и той е тя! Мeри Ан Евънс (1819–1880) твори под псевдоним, подтикната от желанието да бъде “взета на сериозно”. Самата тя твърди, че викторианските авторки задушават историите си в сантиментална сълзливост, която категорично няма място в сериозната литература.

Малката Мери Ан през целия си живот е любознателна и опиянена от могъщата сила на литературата. Дори когато губи майка си, тя успява да се грижи за домакинството, но и редом с това се старае да не занемарява образованието си. Когато се установява в Лондон, веднага започва смело да крачи из улиците на града, който пулсира от изкуство, срещи с интелектуалци и разговори с елита на викторианското общество. Мери Ан среща редица знаменити хора, но онзи, който отваря малка рана в сърцето ѝ, е Джордж Хенри Луис - ерудит, енциклопедист и... женен мъж. Двамата въпреки трудностите откриват душите си и сливат личностите си. Живеят заедно в продължение на 24 години, въпреки че това решение слага етикет “грешница” на Мери Ан. Хората я гледат с пренебрежение и омраза, дори и собственият ѝ брат спира да търси контакти с нея. Човешкото пренебрежение не срива младата писателка и благодарение на голямата си любов тя се превръща от неуверен творец в жива класика.

А Джордж е винаги там и държи крехката ѝ ръка. Без значение какъв е шумът, който създават онези дребни души по улиците. През 1878 г. любимият мъж на Мери умира. Здравето ѝ е съсипано и душата ѝ е разбита, но успява да открие свой нов спътник. Отново носещ името Джордж (Уолтър Крос). Женят се, но бракът им продължава едва няколко месеца, тъй като Мери Ан умира и подарява смъртта си на своя вечен възлюбен. Погребана е до тялото на Джордж Луис.

През целия си живот е жертва на времена, в които творческата личност на жената трудно може да се развихри и да поеме към безграничната си свобода. Все пак още с появата на първия си роман “Адам Бийд”, "Таймс" нарича произведението “първокласна творба”. Съвсем скоро след големия успех на писателката тайната за псевдонима ѝ е разкрита, но това не я кара да започне да пише със собственото си име. В онова време светът се тресе от нови идеи и нови философски доктрини. Огюст Конт например смята, че Европа категорично трябва да се раздели с остарелите си представи за Бог и религията. На тяхно място трябва да царуват “религията на любовта” и “религията на съчувствието”.

 

Съвсем скоро на български език излезе том, в който са събрани две от най-основополагащите произведения в творчеството на Елиът. “Сайлъс Мaрнър” и “Повдигнатият воал”. Първият сценарий е вдъхновение за цели 5 екранизации, най-ранната от които е от 1911 г., а последната и най-мащабна е сериал от 1984 г. с Бен Кингсли в ролята на тъкача Сайлъс. 

А относно  “Повдигнатият воал”... е, ще оставим текстът да говори сам:

Твърде често и най-независимите хора очакват да чуят одобрение на изразени от тях възгледи, като се изпълват с гордост, ако спечелят уважението на някои изключително придирчиви и саркастични критици. И затова никак не е чудно, че един ентусиазиран, но неуверен в себе си младеж може да тръпне в очакване пред безизразното лице на една саркастична жена, сякаш тя е олицетворение на някое добронамерено божество с власт над съдбата му. Един такъв силно ентусиазиран младеж не е в състояние да си представи пълното отхвърляне от страна на друг човек на чувства, които бушуват у него. Те може да са слаби, прикрити, потиснати, но действително съществуват и могат изведнъж да изригнат. Понякога в мигове на щастлив унес той вярва, че наистина бушуват, макар и да не се долавя никакъв външен израз. И това нейно въздействие, както вече загатнах, неимоверно се засилваше, защото Берта бе единственото същество, което с абсолютната си душевна непроницаемост оставаше за мене пълна загадка, подклаждаща младежката ми заблуда. Безспорно действаше и друго очарование – онова неуловимо физическо привличане, способно изкусно да измами чисто психологическата ни преценка и да тласне мъже, които мечтаят за нимфи, да се влюбят в някоя bonne et brave femme с тежки нозе и луничава физиономия.

 

Превод: Весела Кацарова

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт