Влюбеният Кафка

Писмата на родения днес писател към любимата му Милена. Истинско удоволствие!

Франц Кафка е от писателите, които трудно успяват да проникнат в ума, но настанят ли се там веднъж, остават сякаш завинаги. Геният, роден в Прага, създаде за всички нас многопластови и смущаващи произведения като “Процесът”, “Замъкът” и “Метаморфозата”. Ако се обърнем назад към детството му, с любопитство ще се настаним в противоречивото семейство на един титаничен баща, в чиито гърди е заклещена силната неприязън към литературата. В ума на Кафка обаче гнездят безброй творчески хлебарки, които напират да избягат от затвора. Макар че според Франц, в оковите човек може да се чувства по-сигурно, отколкото тогава, когато е свободен...

Литературата на Кафка е всичко и нищо едновременно. Отричане и признание на целия заобиколен свят. Своеобразна словесна паяжина, в която се оплитаме, прегърнати от собствената си реалност. Текстовете на писателя си служат умело с термина на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки. Именно този език е притегателната сила към (понякога) сложната фабула и противоречивия сюжет.

 Да опознаваме Кафка през литературата му е висша форма на интелектуално удоволствие, но срещата ни с личната кореспонденция на писателя е така интимна, колкото интимно би могло да бъде прочитането на подробен дневник. А когато между редовете на изповедта прозира любов, тогава е почти невъзможно да познаем и самият Кафка. Макар че дори и там, скован в своята крехка любов, той отново едновременно отрича и приема всичко. Такова, каквото е. И такова, каквото не е. 

Днес си спомняме за Кафка по онзи тих и интимен начин, който се промъква в душата като тих летен вятър, прокраднал се през завесата. Ето как звучи влюбеният Кафка:

Сещам се, че всъщност не помня добре лицето Ви. Виждам само как си тръгнахте между масите на кафенето, Още виждам фигурата ви, роклята Ви.

...колко е лесно насън - през цялото време кръжах над Вас и изпаднах в ужас…

Струва ми се, че имаме едно общо качество, Милена: толкова сме плахи и страхливи, всяко писмо е почти различно, почти всяко се страхува от предишното, а още повече от отговора. Вие по природа не сте такава, вижда се веднага, а аз, може би даже и аз не съм такъв по природа, но това почти се е превърнало в природа и само преминава в отчаяние и, разбира се, още повече в гняв и да не забравяме - в страх. 

Ако в пощата имаха моите очи, навярно щяха да разчитат само твоите адреси и никои други. Но пощата си е поща.

...обичам целия свят, а към него спада и твоето ляво рамо.

Колко ще бъде лесен животът, когато сме заедно - ама че съм глупак да напиша това! - въпрос и отговор, очи в очи. А сега ще трябва да чакам най-малко до понеделник отговора на моето писмо от сутринта. Разбери ме правилно и продължавай да ме обичаш!

Непрекъснато някой идва и иска да ме откъсне от теб, т.е. теб от мен, но няма да успеят, Милена, нали? Никой, никога.

...пиши ми все пак всеки ден, макар и кратичко, по-кратко от днешните писма, само два реда, само един, само една дума, защото без тази дума ще трябва да търпя ужасни страдания.

Издателска къща "Стено"

Преводач Галина Г. Павлова

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт