Влюбеният Кафка

Франц Кафка е от писателите, които трудно успяват да проникнат в ума, но настанят ли се там веднъж, остават сякаш завинаги. Геният, роден в Прага, създаде за всички нас многопластови и смущаващи произведения като “Процесът”, “Замъкът” и “Метаморфозата”. Ако се обърнем назад към детството му, с любопитство ще се настаним в противоречивото семейство на един титаничен баща, в чиито гърди е заклещена силната неприязън към литературата. В ума на Кафка обаче гнездят безброй творчески хлебарки, които напират да избягат от затвора. Макар че според Франц, в оковите човек може да се чувства по-сигурно, отколкото тогава, когато е свободен...

Литературата на Кафка е всичко и нищо едновременно. Отричане и признание на целия заобиколен свят. Своеобразна словесна паяжина, в която се оплитаме, прегърнати от собствената си реалност. Текстовете на писателя си служат умело с термина на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки. Именно този език е притегателната сила към (понякога) сложната фабула и противоречивия сюжет.

Да опознаваме Кафка през литературата му е висша форма на интелектуално удоволствие, но срещата ни с личната кореспонденция на писателя е така интимна, колкото интимно би могло да бъде прочитането на подробен дневник. А когато между редовете на изповедта прозира любов, тогава е почти невъзможно да познаем и самият Кафка. Макар че дори и там, скован в своята крехка любов, той отново едновременно отрича и приема всичко. Такова, каквото е. И такова, каквото не е. 

Днес си спомняме за Кафка по онзи тих и интимен начин, който се промъква в душата като тих летен вятър, прокраднал се през завесата. Ето как звучи влюбеният Кафка:

Сещам се, че всъщност не помня добре лицето Ви. Виждам само как си тръгнахте между масите на кафенето, Още виждам фигурата ви, роклята Ви.

...колко е лесно насън - през цялото време кръжах над Вас и изпаднах в ужас…

Струва ми се, че имаме едно общо качество, Милена: толкова сме плахи и страхливи, всяко писмо е почти различно, почти всяко се страхува от предишното, а още повече от отговора. Вие по природа не сте такава, вижда се веднага, а аз, може би даже и аз не съм такъв по природа, но това почти се е превърнало в природа и само преминава в отчаяние и, разбира се, още повече в гняв и да не забравяме - в страх. 

Ако в пощата имаха моите очи, навярно щяха да разчитат само твоите адреси и никои други. Но пощата си е поща.

...обичам целия свят, а към него спада и твоето ляво рамо.

Колко ще бъде лесен животът, когато сме заедно - ама че съм глупак да напиша това! - въпрос и отговор, очи в очи. А сега ще трябва да чакам най-малко до понеделник отговора на моето писмо от сутринта. Разбери ме правилно и продължавай да ме обичаш!

Непрекъснато някой идва и иска да ме откъсне от теб, т.е. теб от мен, но няма да успеят, Милена, нали? Никой, никога.

...пиши ми все пак всеки ден, макар и кратичко, по-кратко от днешните писма, само два реда, само един, само една дума, защото без тази дума ще трябва да търпя ужасни страдания.

Издателска къща "Стено"

Преводач Галина Г. Павлова