Литературен дуел между Лев Толстой и съпругата му София

Научаваме повече за книгата „Чия е вината?" – дързък отговор на една необикновена жена.

В ръкописа, озаглавен "Чия е вината?“, София Андреевна добавя в скоби: "По повод "Кройцерова соната“ на Лев Толстой“ и малко по-надолу: "Написано от жената на Лев Толстой“.

Лев Николаевич Толстой е един от най-великолепните писатели в световната литература и често разкоша на писанията му се превръща в повод някой да се влюби веднъж завинаги в пищните тежки руски драми. “Ана Каренина”, “Война и мир” и “Възкресение” съдържат цели светове на любов, омраза, отмъщение, агония, душевни терзания, изкупление. 

Притегателната сила, която непрестанно ни тегли към руските класици от 18-и и 19-и век, е скрита в подробното изследване и на най-тъмните кътчета от човешката душа. В сянката на големите произведения на Толстой обаче се крият по-непознатите текстове, които често хвърлят в смут читатели, критици, приближени… и житейски спътници. И вадят наяве още по-тъмни сенки на душата. Такъв е случаят с “Кройцерова соната” - кратка и вълнуваща повест, която скандализира обществото и дърпа спусъка на София Толстая. Дълго след като се измъчва и тъне в мъглата на собствените си мисли, тя взема нещата в свои ръце и създава романа “Чия е вината?” - литературен отговор на повестта на раздора.

Когато излиза “Кройцерова соната” А. А. Толстая, роднина и близка приятелка на Лев Николаевич, казва: “И най-важните политически събития рядко са завладявали хората с такава сила и пълнота.” В текста майсторски се леят думите, които рисуват брака и свещеното тайнство между двама души като нещо развратно, сластно и чувствено. Самият писател описва повестта си така: "разказ за плътската любов, за половите отношения в семейството“. След като София прочита последната коректура, в гърдите й се надига чувство на тревожност, мъка, ревност и огорчение.

"Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е насочена срещу мен, че тя моментално ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и разруши последната любов между нас“.

Водена от увереността си, че повестта е насочена към нея, тя се опитва да овладее гнева си, изливайки всяка мисъл в дневника си. Трескаво пише, мъчейки се да се отърве от тъгата и мрачните мисли, непрестанно тегнещи в ума й, но неуспешно. Решава да предизвика собствения си мъж на дуел и написва литературен отговор, озаглавен “Чия е вината?”

Искаше ми се да покажа разликата в любовта, която живее у мъжа и у жената. При мъжете на преден план е материалната любов; при жените на преден план е идеализацията, поезията на любовта, нежността и чак след това половото събуждане.

Днес е повече от любопитно да уловим възможността да надникнем в семейството на Лев Николаевич, особено когато можем да проследим историята и от женската гледна точка. Текстът на София е така нежен, толкова изпълнен с емоция, сантимент и идеал. Вярата в съвършената чистота на чувствата и стремежът към свещена любов са в пълен противовес с написаното от нейния съпруг. Четейки, се замисляме как някои неща не се променят и през вековете. Момичешкият копнеж за бяла безкористна любов и днес живее в гърдите на всяка жена, въпреки фактът, че е умело покрит с тонове цинизъм и саркастични подмятания, породени от многобройните разочарования и пукнатини в сърцето, което напук на всичко, копнее само за едно едничко. За любов.

В опита си да спаси себе си, главната героиня заравя думи в страниците на дневника си. Дали не звучи по същия начин и написаното в дневника на София?

Да, тази любов беше грешка, измама на въображението. Какво искам, от какво съм недоволна? Защо душата ми се разкъсва така? Дали младостта ми е жадна за живот, а истински живот няма, или ми е жал за всички, които са нещастни? А щастливите са егоисти до един. Откъде идва щастието на хората? Дали от съдбата?… А какво е съдбата? Законът на природата, движението на вселената, волята Божия. Да, със сигурност Божия. Хубаво е да се молиш на Бог! Ами ако молитвата е само играчка за злочестите? Но аз не мога да я отхвърля. Не мога да призная, че всичко на този свят е само движение на атоми, че съм добра и зла само защото времето е хубаво или лошо, че хората са нравствени, защото кръвта им се движи по-бавно и са безстрастни, че определено съчетание на материалните частици причинява повратите у хората и съдбите им… Боже мой, в главата ми е такава бъркотия! Колко загадъчно е всичко в света, колко съм жалка, неподготвена, безсилна и объркана… Боже мой, помогни ми, просвети ме!…“

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт