Седмично четиво: „Дарвин в супермаркета“

Четем откъс от предстоящата книга на белгийския писател Марк Нелисен.

Съвсем скоро на български език излиза (пре)любопитното четиво "Дарвин в супермаркета“ от Марк Нелисен - белгийски поведенчески биолог, преподавател в Антверпенския университет и автор на много книги за човешкото поведение и еволюцията, написани по достъпен и увлекателен начин. Смешна, интригуваща и изключително умно написана, книгата ни предоставя 36 истории за еволюцията, в които следите на Чарлз Дарвин изникват зад всеки ъгъл. Днес ще се опитаме да намерим отговор на въпроса защо момичетата си падат по лоши момчета. 

Годината е 2008-а, а аз слушам изложението на един психолог на конгрес на Human Behavior and Evolution Society, или Обществото за човешко поведение и еволюция, в Киото, Япония. Въпросният психолог установил, че някои черти от характера, които определяме като антисоциални, всъщност имат удивителен ефект върху поведението ни.

– Става дума – обяснява той – за така наречената "тъмна тройка“ на личността: нарцисизма, психопатията и макиавелизма.

Последното от трите – макиавелизмът – е човешка черта, която върви ръка за ръка с лицемерието и отсъствието на скрупули. Психолозите са открили, че трите характеристики често присъстват едновременно, затова и на тях се гледа като на троицаСмята се, че никой не си пада по личности с тази тъмна тройка в характера. Те почти нямат приятели и всеки ги отбягва.

– Ето защо не е учудващо – продължава лекторът, – че в далечното минало подобна личност не била приемана с отворени обятия; който носел на челото си дамгата на тъмната тройка, бил оставян на произвола на съдбата, нему била отказвана подкрепата на групата.

Тук изложението на психолога рязко сменя посоката.

– Но пък днес младежите с нарцистични, психопатични и макиавелистки наклонности са обградени от повече приятелки и се радват на повече секс от добрите момчета. "Лошите“ се впускат по-често в краткотрайни, отколкото в дълготрайни връзки. Момичетата, оказва се, си падат по антисоциални гамени.

С ликуващ тон лекторът заявява, че наблюденията му се разминават драстично с еволюционната логика: хората с антисоциално поведение явно правят повече секс. Заключението му ме кара да сбърча чело. Защо пък да е в контраст с идеята за човешката еволюция? Ето ти любопитен конфликт между класическата психология и еволюционната биология. Не се сдържам – разтварям лаптопа и започвам да трополя по клавиатурата за недоволство на съседите си, които се опитват да разберат какво пиша, но не владеят моя език. Ама че е весело да ходиш по конгреси!

Краткосрочните връзки са интересно явление, от тях еволюционните биолози научават куп неща: мъжете, които следват подобна стратегия за възпроизводство, създават деца по-бързо от онези, които се обвързват послушно с една партньорка и създават поколения само с нея. В крайна сметка първите не мислят за родителски грижи, те дори пропускат израстването на децата си. Представете си, че един такъв наперен донжуан, който пръска семето си наляво и надясно, всеки месец опложда по една жена. След пет години "творческа дейност“ той ще има вече шейсет дъщери и синове. Такъв мъж не си губи съня в тревоги по добруването на децата си, не плаща училищни такси, не учи наследниците си на нищо, не ги брани от опасностите

на живота, дори не знае имената им… Те обаче носят гените му. И ето тук се крие ползата за еволюцията. За същото време послушният домошар, който кротува до жена си, е успял да ѝ направи най-много три деца.

Каква разлика, а?

На практика нещата, естествено, не се развиват по тоя сценарий. Колкото и активен да е флиртаджията, той ще може да заплоди бройката, която посочих за пример, само и единствено в сънищата си. Освен това, когато говорим за еволюция, не бива да забравяме далечното минало, с други думи, времето преди няколко

десетки до няколко стотици хиляди години, в което поведението се е диктувало от естествения отбор. Онзи период не е бил особено благодатен по отношение на шансовете за оцеляване на децата.

Човешките деца се раждат твърде рано заради големия си мозък. Направо се появяват преждевременно. Затова имат нужда от повече грижи и защита, за да оцелеят. С подобна задача би се справил най-добре послушният баща, който се обвързва с майката за по-дълъг период, за да отгледат заедно детето. Известно е, че в онези времена самотните майки са имали далеч по-ограничени възможности да осигурят оцеляването и израстването на детето. Ето защо голяма част от отрочетата на активните женкари не оживявали. За разлика от тях, децата на послушните домошари оцелявали или поне имали по-голям шанс да пораснат дотолкова, че сами да се сдобият с деца, тоест да предадат гените си.

Ето ви две мъжки стратегии за възпроизводство, всяка – с известен еволюционен успех. Това, разбира се, обяснява поведението на лошите момчета, но не и популярността им сред момичетата, които си припадат по тях. Ако в наши дни девойките изпитват симпатии към мъже с тъмната тройка в характера, това трябва да е било в сила и за далечните им прабаби, следователно и то трябва да носи някакво еволюционно предимство. Логично е да очакваме от жените да се чувстват привлечени по-скоро от мъже, които не се държат като пройдохи, верни са и могат да обещаят дългогодишни бащински грижи. Та нали тези мъже са гаранция за оцеляването на децата? Да, ама…

Представете си, че нашите далечни прабаби обръщаха гръб на Казановите, че при никакво положение не се връзваха на подмятанията им. Тогава въпросните женкари никога нямаше да предадат гените си и днес нямаше да познаваме този вид поведение. Тоест явно е имало достатъчен брой баби, които досущ като някои днешни девойчета са се увличали по ухажори. Дори подобно увлечение на пръв поглед да е в противовес с еволюционната ни интуиция, за него си има обяснение.

Жените не оставали безразлични към подмятанията на женкарите, затова раждали синове и дъщери, които носели в себе си гените на предпочитанието към краткотрайни връзки, а с тях – и гените на тъмната тройка. Тоест тези жени можели да очакват много внуци! А големият брой внуци е равностоен на еволюционен успех. Вярно, шансовете на децата им да оцелеят били по-малки, но оцелелите синове биха се сдобили с още повече потомци по примера на бащите си. "Лошите“ бащи се сдобиват с "лоши“ синове, но и с дъщери, които пренасят "лошите“ гени върху следващите поколения.

Готово, историята ми е напечатана. Заключението ми е, че изследването на психолога на микрофона ни най-малко не контрастира с дарвинистката теория, а напротив – потвърждава я. Затварям лаптопа… твърде шумно, ако може да се съди по погледите на останалите слушатели. На поканата на председателя: "Имате ли въпроси?“, аз се изправям, за да взема думата и да обясня на лектора – този път на разбираем и за него език, – че подценява еволюционната биология. Очевидно обаче съм позакъснял с коментара си. Лицето ми се обагря в червеното на срама. Пропуснал съм смяната на лекторите – на катедрата вече стои непозната физиономия. Млъквам и си сядам.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт