Писмо до бъдещите съпруги на Омар

Новата книга на Рене Карабаш през погледа на Александра Александрова.

Здравейте, скъпи бъдещи съпруги,

Вероятно вече сте се уморили да търсите Омар. Уморени сте, нали? Разбираемо е, напълно разбираемо е. Сигурно отделяте много време на цветята си, медитирате, четете всеки ден, учите се да готвите и си забърквате домашни маски за лице и коса. И добре правите.  

Стремите се към това да давате обич на себе си, да стъпвате нощем тихо с бос крак върху грамофонната плоча, докато реалността около вас не се завърти на много бързи обороти и съвсем не изчезне. Тогава си лягате сами върху огромното легло. Все така уморени, но добре правите. Няма страшно.  

Може би вече ви се струва почти смехотворно и някак глуповато да натоварвате нетрайните хора в живота си с очакванията, че са Омар? Недейте. Не са Омар. Никога няма да бъдат. Точно сега, в този момент, на някой не толкова далечен балкон той ви пожелава и вечерта ще си легне сам в голямото легло с мисъл, която ще изпрати към вас и тя ще звучи приблизително така:

Не знам дали си получила писмото ми, но знам, че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчителните им служители ще източат машините за кафе.

Та сутринта, когато по пътя към работата си минете покрай банка, сетете се за вашия човек. Който е уверен и сигурен, че съществувате. Защото всички вие сте реални. И сте тих, но категоричен отговор на нечия тиха, но категорична молитва. Изпийте кафето си със спокойствието, че ще се срещнете много скоро, защото той вече ви е нарисувал с четките на сърцето и цветовете на ума си. А докато чакате, си починете. Гледайте си цветята, правете си маски за лице и коса, обичайте много силно себе си и всичко наоколо. Добре правите. Но, моля ви, спрете да търсите Омар, защото един ден просто ще влезете през вратата на някое кафене/библиотека/бар/цветарски магазин/кино/театър/галерия и той вече ще бъде там. Тъкмо когато сте забравили и сте се отказали. Малко преди да прекрачите прага, Омар ще е там. И ще ви познае. Вие ще го познаете също. 

Може би трябва да спра да те търся, тъй като знам, че независимо от това, ние ще се намерим.

Имам нужда от почивка.Време е да ме потърсиш ти.

И знайте, мили бъдещи съпруги, че е толкова важно да не се тревожите никога. Бъдете това, което чувствате, че трябва да бъдете. Това как изглеждат косите, гърдите, обеците ви няма значение. Защото очите ви ще са там и тъкмо те ще ви издадат. На фона на вечността детайлите нямат значение, стига Омар да знае кой и защо ви праща. А той ще знае. 

Искам да знаеш едно. Ако нещо в детайлите се размине, когато се появиш и има разлика между моята представа за теб и това, което всъщност си ти, бъди сигурна, че ще избера да бъда с теб, защото знам Кой те праща и защо идваш в живота ми.

Но сега се погрижете за сърцата си. Дайте време на старите рани да зараснат, поливайте с вода орхидеята в гърдите си, разтворете ръцете си и се пуснете в силната прегръдка на живота днес. Такъв, какъвто е. Усмихнете му се. Усмихнете му се заради себе си. Защото още много малко ще заспивате сами в голямото легло. Скоро между красивите ухаещи чаршафи ще се намърда Омар и ще лежите заедно на всички разпилени меки възглавници, които таят отминалите ви самотни мисли и пазят спомен за тихите отчаяни молитви. Знаете ли, че всъщност вие двамата всеки ден се разминавате по улиците? Балконите ви не са никак далеч един от друг. Влизате в едни и същи кафенета. Колелото вече се е завъртяло и много скоро ще се запознаете и възглавниците ви ще се срещнат и ще обсъдят всичко, което са чували нощем. А то е едно и също. Мислите, мечтите и молитвите ви са еднакви. И те звучат приблизително така: 

Как е възможно да ти липсва някой, който никога не си срещал? Аз вече съм те срещнал. Срещал съм те в не един живот. Аз знам, че вече съм те срещнал в бъдещето. И вече си моя съпруга и си точно толкова красива, колкото си те представях. И имаме деца и пекарна за хляб, и имаме себе си, и сме стари, и сме млади пак, и всичко отначало.

Ако не вярвате на мен, повярвайте на един друг Омар, който скоро публикува писмата до бъдещата си съпруга. 

Spoiler alert: в изданието накрая е поместил и нейното писмо. Написано тихо, но категорично, докато децата в другата стая рисуват по стените на стаята си.

Намерили са се.

Текстът е по мотиви от новата книга на Рене Карабаш "Писма на Омар до бъдещата му съпруга”

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт