Кажи ми как почиваш и ще ти кажа какъв си

Смениш ли стила на отдих, значи си сменил и класата. Силвия Недкова за уикендите в Гърция, екстеншъните на Малдивите и бързата Тоскана.

 

Почивката е сакрална идея. За почивка се говори още в Битие, основната библейска книга. И Бог си е почивал, след като е създал морето, земята и хората. Оттогава още е ясно, че почивката е свещенодействие. Този ритуал със сигурност няма да изчезне докато свят светува.

Но лятната отпуска – това изконно право на отрудените народни маси – е сравнително нов феномен. 

В дълбокото минало, заровено вече само в книгите, лятното оттегляне в прохладна резиденция е било право и привилегия на владетелите. Римските императори държали да е край вода – обикновено край минерални извори. Това е една от причините България да е осеяна с римски пътища, магистрали за императори и воини. Римският патриций и владетел Траян дори благоустроил един от курортите си, присвоил си го, като му дал семейното си име – Улпия. Прибавил и името на местното тракийско племе и се появила Улпия Сердика, селище, богато на минерални лековити извори.

Да, дори и София е била курорт някога.

Средновековните европейски владетели и техните наследници от малко по-късни времена имали летни резиденции в прохладни места с повече сянка. Водата се смятала за вредна, а къпането – за нещо като самоубийство. 

Днес така почиват свръхбогатите в света и свръхбедните. Най-богатите имат собствени острови, където се оттеглят в подходящия сезон. Най-бедните нямат достъп до вода за пиене, камо ли за къпане.

Едва след Първата световна война започва масовизацията на почивките през летните горещини. В Европа тогава се заличават последните истински класови различия и обикновените хора нахлуват в териториите на изпосталялата аристокрация. И отново хората са се стремяли към вода, повече към минералните извори, но вече и към морето.

В България средната класа в началото на миналия век – работещи мъже-търговци и еснафи, неработещи жени с един бюллюк деца – е напускала жегите в големия град. Търсели са спасение в прохладата на близките планини. Велинград например, тогава още разделен на три селца, (ех, тази вечна минерална вода) се е изпълвал с гражданчета. Пристигали са с каруци, натоварили половината покъщнина в бохчи – завивки, възглавници, дрехи, посуда. Наемали етаж от къща, жените и децата оставали за цялото лято, а мъжете се връщали да работят. Всъщност нищо не се променяло в ежедневието им, просто се премествали на друго място, по-хладничко.

Същото правят днес руснаците на нашето Черноморие – наемат (по-често купуват) дом, пристигат с жени, деца, тъщи и свекърви. Настаняват ги за цяло лято и се връщат да си работят. 

Това е патриархално-буржоазен вид почивка. Жените сменяли изгледа през прозореца, а мъжете си почивали от жените. Курортното различие било в задължителната вечерна или уикендова разходка, когато по главната улица плъзвали благовъзпитани деца, нагиздени дами и самодоволни господа. В друг град, но срещали същите хора по улицата, говорели си за същите неща и дори се хранели в същите чинии като у дома.

Така било почти навсякъде в Европа. 

Но само за средната класа. Работниците не се радвали на такива луксове и летни отпуски нямало. Те изкатервали полянките край града в единствения почивен ден от седмицата, вадели одеялата, самуните хляб и бъчонките с вино и ракия. Една неделя колкото цяла ваканция.

Днес ние, българите, правим същото в Гърция – натоварваме колата с консерви, ракия домашнярка и евтина бира, и отпрашваме на пролетарски уикенд. Пролетарската част на Европа носи родовата памет в себе си.

Земеделското мнозинство в България в началото на 20-ти век продължавало да живее в същия ритъм, който спазвало от векове – лятото не е време за почивка, а за усилен труд. Няма нормирана работна седмица, няма уикенди, няма спиране. Пролетта, лятото и есента били сезони без отдих. Само вечер и само младите, ако им останели сили, се събирали набързо. И църквата отпускала един-два религиозни празника, на които се забранявала работа, за да има отдушник за умората.

Днес е същото както за земеделците, така и за тези, които работят там, където всички други си почиват. Сезонните работници и местните жители в курортите рядко усещат отпускарското настроение през лятото. Няколко часа привечер, колкото да посумтят срещу туристите, и толкова. Лятото е време за печалба, не за почивка. Ден година храни, казват заетите с курортно дело. Това е стара приказка, родена от години труд на полето, където всеки ден е от значение за реколтата.

Пътуването в други държави (Гърция вече не я броим чужбина) през лятната отпуска също е съвсем нов феномен, плод на съвместните усилия на нискотарифните авиокомпании, кредитните карти и учителите по чужди езици. Да заминеш за седмица в Париж или Тоскана, да топнеш глезени в мекото море край Анталия или да развееш екстеншъни на Малдивите вече не е екзотика, а съвсем нормален избор. Разбира се, повечето от тези дестинации не са достъпни за всеки, но пък изчезна и усещането, че трябва да си висш мафиотски бос, за да си го позволиш. Това е сред привилегиите на поизтънялата днешна средна класа у нас. В другите европейски държави средно богатите не припадат с такава масова страст по екзотиката. Това е някаква свръхкомпенсация за затвореното ни социалистическо минало, която е обхванала дори хора, достатъчно млади, за да не го помнят. Точно тази соц-памет е причината на екзотичните места българите да срещат най-вече руснаци.

Този тип отпуска също има своя аналог в миналото. Преди времето на личните автомобили и самолетите на почивка в чужбина обаче се е ходело главно за лечение.

Швейцария и Австрия са били курортни дестинации дори през лятото, но най-вече за туберкулозно болните. Санаториумите там са приютявали богати пациенти, търсещи студен сух въздух – най-благоприятен за лечение на жълтата гостенка. СПА славата на Баден-Баден в Германия отеква и днес. Твърди се, че именно там е поставено началото на балнеоложкото лечение (е, ние си знаем за Улпия Сердика). През 19 век градчето става курортна столица на Европа. И в него нахълтват... руснаците! Баден Баден има специално място в руската културна и аристократична история. Тургенев, Достоевски и Толстой са почивали там. Приликата с днешните руски анклави в родните курорти не е случайна – очевидно руснаците имат нюх, хъс и типична народопсихологична страст към завладяване на курорти. 

Планинският отдих през лятото също има своите корени в историята. Освен че хайдути и партизани са се оттегляли в шумака основно в топлите сезони, допреди 30-тина години съществуваше една особена група хора. Наричаха ги туристи. Само преди няколко десетилетия турист не беше човек, отправил се на пътешествие, а човек, крачещ бодро всяка събота и неделя по планинските пътеки. Те имаха свои песни, свои ритуали, разпознаваха се отдалеч. Пееха йодлери дори, изнасяха концерти. Туристическите дружества бяха богати и активни.

Днес поколението на трийсетинагодишните възражда традицията, присъща на прадядовците им. Отново, след дълго прекъсване, се възстановяват преходи и походи по планински маршрути. Героите на новия ден са хора, покоряващи върхове в буквалния смисъл.

Всъщност, отношението към отпуските и ваканциите е много по-сериозен белег за класова и кастова принадлежност, отколкото трудът. Това разделение не е от вчера. Смениш ли стила на отдих, значи си сменил и класата. А ако съчетаеш всички възможни варианти, значи си просто щастлив човек.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт