Светът е хубав, защото е шарен

Как една детска книжка се превърна в лакмус за хомофобски настроения.

Според един ирландски гений на име Джеймс Джойс средният дъблинчанин от началото на XX век прекарвал живота си в дърдорене по кръчми и публични домове и никога не се уморявал от вечния буламач, забъркан от уиски и обещания за самоуправление. (Век по-късно картинката едва ли е много по-различна, навярно само темата за самоуправлението на Смарагдовия остров е подменена с Брекзит.) Средният българин днес прави долу-горе същото – достатъчно е да проследите публикациите за нелегални веселби в ресторанти от началото на месеца. Тукашният "вечен буламач“ се състои от ракия, тупане в гърдите с постиженията на дечурлигата и скудоумно политиканстване на маса, нерядко овкусено с псувни и ругатни. Да кажем, че една определена социална прослойка с по-примитивен манталитет и пет-десет прочетени книги в живота си не би могла да ни учуди с прояви на нетолерантност и незачитане на правилата, с агресивна разпуснатост и нецензурен език. Само че тук не става дума за нея. 

В най-влиятелната публична група за четене у нас - "Какво четеш“, една невинна детска книжка предизвика неудържим потоп от коментари, значителен процент от които обидни, вулгарни или откровено изопачаващи съдържанието - по причина че мнозинството на "възмутените и оскърбените“ дори не е разгръщало въпросното издание. Книжката се казва "Мравин и планетата Гора“, авторката предвидливо се е подписала с псевдонима Великан Василева, а като експлозив в случая послужи заглавието на публикация в популярна онлайн медия: "Първата българска приказка с еднополови семейства“. 

Ето го и "скандалното“ резюме на книжката. Невръстният Мравин остава без дом, след като един забързан човешки крак стъпва върху мравуняка, в който живее. Докато разнасят горската поща, Мис Бръмбарова и Госпожица Бътърфлай се натъкват на него, черпят го с "бородринки-боровинки“ и го уверяват, че винаги има решение. Двете крилати дами му помагат да се добере до друг мравуняк, но Царицата Майка твърдо отказва да приюти тъжния Мравин. Тогава Бръмба и Флай му предлагат подслон. Междувременно по пътя си срещат господин и госпожа Калинкови, господин Къртица и семейство Червеночовкови – два красиви черни лебеда, които живеят заедно. От книжката децата научават, че: тези, които не виждат с очите си, виждат с пръстите си; светът е по-хубав, когато е шарен; когато двама души се обичат, е нормално  да живеят заедно; винаги се намира решение!

Лавината от остри осъдителни реакции в социалната мрежа възпламени нови публикации в медии и блогове, на хорото се хвана и един одиозен политически активист, напоследък известен предимно с "подвига“, че шофира в нетрезво състояние. (Поведение, което не застрашава ни най-малко децата, нали? За разлика от книжката, в която една мравка си търси дом!) Нездравите реакции от страна на четящи хора, които инстинктивно приемаме за разумни индивиди с критично мислене, показват нещо простичко: броят и характеристиките на прочетените книги не са застраховка срещу функционално невежество и слепота, нито гарантират толерантност и благодушие. Впрочем преди години "Колибри“ издаде книгата "Ние сме нашият мозък“ на изтъкнатия невробиолог Дик Сваб, професор в Амстердамския университет и директор на Нидерландския институт за мозъчни изследвания, който разгромява остарялата представа, че сме свободни да избираме сексуалната си ориентация. Авторът привежда неопровержими научни данни, че нашата сексуалност е обусловена от влиянието на хормоните и други химични вещества по време на вътреутробното мозъчно развитие и остава константа през целия ни живот. С други думи, хомосексуалността е естествена вариация на сексуалността и не е въпрос на избор:

"Заблудата, че социалното обкръжение дава насока на сексуалната ни ориентация, в миналото е била причина за мащабни гонения. Изречената лично от Хитлер идея, че хомосексуалността е не по-малко заразна от чумата, е имала катастрофални последици в Германия“, пише Сваб. – "В наши дни хомофобски настроените ни събратя твърдят, че в животинското царство не се срещал хомосексуализъм, затова, видите ли, той бил противоестествен. Нищо подобно! До момента са описани близо 1500 животински вида, у които е наблюдавано хомосексуално поведение – от насекоми до бозайници.“

Сваб обръща внимание и на факта, че децата, които израстват в хомосексуална двойка, не се проявяват като хомосексуални по-често, отколкото децата, отгледани в семейство на хетеросексуални родители. Без съмнение е смразяващо обстоятелството, че хомосексуалността отпада от Международната класификация на болестите едва през 1992 година. До неотдавна в САЩ например са правени фундаменталистки опити за "лечение на пациенти, страдащи от хомосексуализъм“. (Някои от вас навярно си спомнят личната история на автора на книгата "Заличено момче“ Гарард Конли, изпитал този ужас на собствен гръб.) Стигматизирането на хората с хомосексуална ориентация, дискриминацията и натрапването на чувство за срам нерядко водели до самоубийство. Да оставим настрана психическите травми, депресията, чувството за малоценност и самота, които и днес съпътстват ежедневието на по-чувствителните представители на ЛГБТ общностите, на които им е трудно да приемат себе си именно заради неизтребимите предразсъдъци и съпротиви на обкръжението. В този смисъл психиатърът д-р Владимир Сотиров е болезнено прав, когато отбелязва, че "Сексуалността е интегрална част от личността на човека, от неговата идентичност, т.е. с нея се раждаме, и да се опитваме да я "лекуваме“, означава да се превърнем в насилници“.

Но да се върнем към "Мравин и планетата Гора“. Тази прелестно илюстрирана книжка, обогатена с научни факти за животните, е точно толкова фина, поучителна и човеколюбива, колкото се очаква от издание за деца на съответната възраст. Не мога да кажа същото за хората, които я определиха като "скандална“. Ако има нещо скандално тук, то е експлицитната хомофобия. Фарисейщината, маскирана като християнска повеля и "грижа“ за психиката на децата. Ожесточената посредственост, която е готова да разпъне на кръст всеки, който се отличава или изпъква. А от нея до насилието и фашизоидните изстъпления понякога има само една крачка. Ето защо бих посъветвала всички "достопочтени радетели на нормалността“ поне за ден да подложат на съмнение закостенелите си представи за света, да се поровят в надеждни,научни публикации по темата и да бъдат така добри да пренасочат коравата енергия на възмущението си към пошлите шоу програми и графичното насилие, което се излива от екрана, към устойчивата поредица от бездарни и корумпирани властници, които доведоха държавата до пълен разпад,а защо не и към ексцентричните български съдилища, чиито неадекватни присъди за убийци на жени от съпрузите им нямат край. Или вие нямате проблем с насилието в "нормалните“ двуполови семейства, драги бранители на традиционния морал? 

Колкото до дискусията във форума "Какво четеш“, тя налага необоримото убеждение, че по-важно от това какво четеш, е как четеш. Защото и дяволът чете евангелието, но от това не е станал по-малко дявол. В края на краищата и най-хубавите книги ни казват само това, което ние влагаме в тях.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт