Код 4 3 2 1 с Пол Oстър

Марката „Остър” значи стегнато писане, ловкост, повествователни трикове и препратки към европейския модернизъм.


Пол Остър владее рядката способност да деконструира човешкото поведение. Също като Дон де Лило и Филип Рот, с които нерядко го сравняват, той се интересува от теми като самотата на съвременния човек (първата му книга носи заглавие "Изобретяване на самотата”), изолацията на интелектуалеца, тънката граница между нормалността и лудостта, невъзможността да избягаш от императивите на консуматорското общество, разпада на семейната двойка и силата на случайността. Марката "Остър” значи стегнато писане, ловкост, повествователни трикове и препратки към европейския модернизъм.

Ненадминат хроникьор на Ню Йорк, Пол израства в предградията на Ню Джърси в семейство на полски евреи. Дълго време се бори със сурова бедност, буквално, бил е принуден да работи на нефтен танкер, преди да постигне първия си успех като писател. Навярно мизерията все пак дава онзи тласък, който по-късно отприщва екзистенциалните прозрения в книгите му. Който е чел прочутата "Нюйоркска трилогия”, съставена от три напрегнати детективски истории за упадъка на идентичността, разбира защо това е първият триумф на Остър като автор. Но при него няма да намерите намигване към Кафка или Керуак. Пол Остър твърди, че се чувства по-близък с Едгар Алън По и Натаниъл Хоторн, "защото това са първите писатели, озвучили автентичния глас на Америка с творчеството си”.

С романите "Музика на случайността“ (екранизиран през 1993 от Филип Хаас) и "Книга на илюзиите“ продължава спускането по най-опасната спирала – тази, която води към изворите на човешкото. В едно интервю пред вестник "Гардиън“ Пол Остър споменава, че е очарован от "Флиткрафт притча“ от култовия роман на Дашиъл Хамет "Малтийският сокол“, която се оказва движеща сила и в двете книги. На български са издадени още романът мистификация "Лунен дворец”, призрачният лабиринт "Нощта на оракула”, шокиращият "Човек на тъмно” и "Бруклински безумства”, най-ведрата творба на писателя. С изключение на "Книга на илюзиите”, преведена от Ангел Игов, всички останали заглавия са в превод на Иглика Василева.

Героите на Остър са лутащи се същества, но за тях лутането е непресторена нормалност. Често напускат живота си, заличават всичките си връзки с реалността и заобикалящия ги свят, за да пресътворят себе си и смисъла да бъдат. Оказва се, че за да е в състояние на хармония, човек трябва да приеме двусмислието, да се примири с изконното противоречие, което е в основата на неговата природа. Писателят твърди, че не разчита на съвпадението като феномен, но няма нищо случайно във факта, че привидно обикновена информация в произведенията му звучи алегорично.
"Левиатан” е специален за Остър, по причина че в него намира място реалната му житейска среща с друга голяма американска писателка - Сири Хуствет, негова сърдечна спътница в продължение на много години. По повод образа на Ирис и нейния прототип в лицето на Сири, авторът на "Левиатан” често се шегувал пред приятели с думите: "Сири твърди, че сме се влюбили от пръв поглед, но аз не съм съвсем съгласен. На мен ми бяха необходими 10 минути”.

Бенджамин Сакс и Питър Арън са начинаещи писатели, сприятеляват се случайно, но историята на това приятелство се оказва доста лъкатушна. След едно падане от аварийна стълба Сакс изчезва и на приятеля му се пада тежката задача да организира парченцата от пъзела на живота му. Или на романа, в който Сакс е живял? Защото след мистериозното изчезване на Сакс остава единствено ръкописът на неговия роман, озаглавен "Левиатан”:

Не ме питай защо купих книгата си. Нямах намерение да я чета, но щом я мернах там, на лавицата, нещо ми каза, че трябва да я взема. Това първо издание с твърди корици струваше само пет долара заедно с обложката и лилавия форзац. А на задната страна – моята снимка: портрет на художника като млад дебил... Отначало пред теб има толкова много възможности, но изведнъж животът те сграбчва и ето че оставаш сам завинаги. Станах това, което съм сега, и няма връщане назад.

Раздвоен между епикурейското и интелектуалното, между неукротимия женкар и улегналия семеен мъж, ексцентричният Сакс се явява изследовател на човешката природа, на границите на човешката идентичност. "Можем ли да очертаем тези граници, без да нарушаваме примирието със заобикалящия свят?”, пита Пол Остър. И доколко собствени са собствените ни решения всъщност? Парадоксалната смърт на Сакс символизира обречеността на индивидуалния бунт срещу системата...

Сега ще ви смаем: Пол Остър не обича експериментите. Макар да го третират като модерен автор, той остава верен на традиционния наратив. Шедьовърът "4 3 2 1” е още едно доказателство за това: "Никога не експериментирам в книгите си. Да експериментираш, означава да не знаеш какво правиш”. В писането му историята винаги е на пиедестал и той е готов да й принесе в жертва всичко, което тя изисква. Ако тя не търпи изтънчени пасажи, детайли и финтифлюшки, Остър ги оставя зад борда.

В битността си на сценарист Остър си партнира успешно с режисьора Уейн Уонг. Филмът им носи заглавие "Дим“ и е резултат от една поръчка за коледен разказ от вестник "Ню Йорк Таймс“. Съдбите на група бруклинчани, посещаващи магазинче за цигари, се пресичат по невъобразим начин. Окачествен като "човешка комедия”, в която изпъква любимият на Остър Харви Кайтел, филмът печели "Сребърна мечка“ за режисура през 1995 г. Веднага след "Дим“ вижда бял свят и "До посиняване“ – импровизирано обяснение в любов към Бруклин. Филмът е калейдоскоп от случайни разговори с Джим Джармуш и Лу Рийд за пушенето, секса, смъртта и живота. "Лулу на моста“ разказва любовна история и е първият филм, изцяло написан и режисиран от Пол Остър. Лентата има номинация в категория "Особен поглед” от фестивала в Кан през 1998 г. Внимание заслужава и филмът "Вътрешният живот на Мартин Фрост”, също дело на Остър, минималистичен разказ за творческия блокаж и сливането на фикция и реалност.

Но да се върнем към книгата на книгите, личната библия на Остър. Едва ли някой е очаквал от него реалистичен роман с дикенсова атмосфера и обем 900-1000 страници (в българското издание са "само” 780), но той е факт и вече трупа овации на десетки езици. И от критиката, и от широката публика. Става дума за социално ангажиран панорамен епос, в който действието се развива в XX век. Още началните страници на "4 3 2 1” възбуждат любопитството със старомодния стил, в който е издържан разказът за родословието и детството на Арчибалд Исак Фъргюсън. Малко по-късно изненадите започват да се роят като гъби. Оказва се, че Фъргюсън не е герой единствено на собствения си живот, а на няколко живота. Всяка от четирите вариации на неговата личност следва свой път, със собствено детство, юношество, приятелства, любов, травми и терзания... Родителите му също имат живот, умножен по четири, като запазват само името и професията - той е предприемач, тя е фотограф. Ключовите фигури в живота на Фъргюсън, като например неговатата братовчедка/приятелка Ейми, също се появяват в различни роли и с различни характеристики. Накратко, Остър прилага способа "Какво би станало, ако…”, с който успешно борави и Кейт Аткинсън ("Живот след живот”).

Фъргюсън беше едновременно гений и идиот, едновременно дете чудо и високомерен простак, едновременно най-доброто нещо, което се е случило тази година, и най-лошото нещо, което се е случило тази година, едновременно неимоверно талантлив и напълно лишен от всякакъв талант. Нищо не се беше променило от онези упреци за Ханк – Франк на госпожа Болдуин и противоположното мнение на леля Милдред и чичо Дон преди половин век, люшкането в двете крайности на положителното и отрицателното, безкрайното висене на подсъдимата скамейка на чуждите преценки, но колкото и да се опитваше да не обръща внимание както на хубавите, така и на лошите неща, казани за него, Фъргюсън трябваше да си признае, че жилото на злостните нападки продължаваше да му причинява болка…

В тази амбициозна, виртуозно структурирана творба, която само прилича на семейна сага, Бог не е никъде, но животът е навсякъде и смъртта е навсякъде, и живите и мъртвите са свързани. Тук намират отражение моменти от биографията на Остър, но везните натежават в полза на историческия детайл. По отношение на теми като Студената война, екзекуцията на Юлиус и Етел Розенберг, Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди и клането в Ми Лай авторът е точно толкова осторожен, колкото правдиви са книгите на Филип Рот, Ричард Форд и Джонатан Франзен. Приживе обявен за класик, Пол Остър навярно и днес върти света в мислите си, докато се бори с поредния пристъп на безсъние, "с поредната бяла нощ в голямата американска пустиня.”

Трудно ни е да си представим какво ни готви след "4 3 2 1” - разкошен венец на една стремителна и вдъхваща страхопочитание творческа кариера.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт