Но аз нали обичам

Отбелязваме 125 години от рождението на големия френски поет Пол Елюар.

Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, се ражда на 14 декември 1895 г. в Сен Дени, Франция. Днес, повече от всякога, имаме нужда думите му да ни отнесат до дъното на тъгата, а след това да ни покажат кръстопътя на смеха. 

СВЕЖ ПОВЕЙ

Пред себе си погледнах
Видях те сред тълпата
Видях те сред житата
Видях те под едно дърво

На всички мои странствания в края
На дъното на моята тъга
На кръстопътя на смеха
Изплуваща от огъня и от водата

Видях те лете зиме
Видях те в моя дом
Видях те в моите прегръдки
Видях те в мойте сънища дори

Не ще ни вече нищо раздели.

 

Портрет на Пол Елюар от Салвадор Дали

ПЪТУВАТ МЪЛЧАЛИВО

Пътуват мълчаливо
Ръцете ми към твоите очи

И към косите ти в които
Девойчета ракитови
На слънцето са се облегнали
С разцъфнали от устните лица
И сянката четирилистна
Превзема сънените им сърца.


НЕ СЪМ САМ

Обсипана
С най-нежен плод уста
Окичена
С най-пъстрите цветя
Прехласната
На слънцето от ласката
Опиянена
От птицата обикновена
Пленена
От капката дъждовна
По-прелестна
От утринно небе
Съдбовна
Градина я наричам
Нима сънувам

Но аз нали обичам

Превод Силвия Вагенщайн

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт