Животни с титла

Какво е общото между Бетовен, Вонегът, Мопасан и има ли нещо по-жестоко от парадоксите.

Цветозар Цаков

Чета Мопасан и виждам какво тъпо, жестоко животно е бил човекът през 19-и век. Чета Вонегът и виждам какво тъпо, жестоко животно е бил човекът през 20-и век. 21-ия век го живея, чета го в интернет и го гледам по телевизията. На жестокото и тъпо животно вече му викат "уважаемия зрител", "уважаемия читател", "уважаемия слушател", "уважаемия потребител" и "уважаемия избирател". Тъпото и жестоко животно вече е уважаемо. Има си титла. Тъпото и жестоко животно вече е един вид аристократ.

А всъщност няма нищо по-аристократично от това да уважаваш едно жестоко и тъпо животно, защото отлично съзнаваш, че ти също си жестоко и тъпо животно. Вижте "Старецът и морето", например! Това е един могъщ разказ за безкрайното, безпрекословно и искрено уважение на едно жестоко и тъпо животно към друго жестоко и тъпо животно. За една благородна вражда, за едно отколешно и неизбежно неприятелство, в което няма победители и няма победени, а враждата и борбата за оцеляване е форма на приятелство. Има само уважение. Уважение пред жестокостта и тъпостта на живота, на съществуването, на света и на смъртта, от които сме част и между чиито тесни зидове пошляпваме с опашка известно време, като риба на сухо, и се опитваме с нея, с опашката си, да оставим някакъв отпечатък, преди да изчезнем. Но тоя отпечатък е невъзможен и немислим без влагата и водата на сърдития океан, който в крайна сметка поглъща и рибата, и човека. 

Защо започнах да говоря за Хемингуей, четейки страховито натуралистичната проза на Мопасан и мислейки си за тъмночерната сатира на Вонегът - не знам. Може би защото там-тири-рам. А може би защото всички знаят... За дръжката, нали. 

А може би защото, четейки и преглъщайки сухо и виновно, все по-ясно осъзнавам, че орисията ни е да живеем в най-добрия от всички възможни светове, дето е рекъл Лайбниц навремето. С всичките му абсолютно идентични кахъри, независими от век, морал и технологии. Независимо от всички наши протести, драпания и мечти. И е съвършено прав този уважаем Лайбниц - това уважаемо животно с титла. От всички възможни светове и от всички възможни времена на тоя свят - най-добрите са тези, в които сме живи. Сред тъпи, жестоки животни. Самите ние бидейки тъпо, жестоко животно. Но живи и дишащи. И нямащи време да се занимаваме с нашите тъпост и жестокост покрай цялото това живеене. Толкова е просто. Като нормандски селянин, като дърт рибар и като фома. Като човека.

Но какво да кажем тогава за стотиците, хиляди противоречия, които привидно плюят на тази истина право в очите? Може ли едно тъпо и жестоко животно да напише Деветата симфония на Бетовен? Ами може. Ако се казва Бетовен. Но задължително и Лудвиг ван.

За написването на такава чудовищна творба трябва да си особено жесток - и към себе си, и към другите. И към музиката, която удряш с такава една творба като с парен чук и променяш физиономията ѝ завинаги. Нанасяш ѝ травма, от която тя никога няма да се възстанови съвсем. И физическа, и душевна. А после обричаш на жалка агония милиони други жестоки и тъпи животни, които отчаяно млатят по лицето, тялото и душата на музиката, а с това и върху своите, в обречен опит да достигнат тези висоти. А ако някой извърши подвиг и по някаква случайност успее да достигне, или не дай си боже прехвърли, тоз заснежен планински връх - млатенето автоматично става трижди по-яко и по-ожесточено, с тъпата упоритост на напълно отчаян мечтател, за когото мечтата е по-ценна от самия живот, който единствен я овъзможава. 

Да, човекът е тъпо и жестоко животно. И това изобщо не противоречи на Деветата симфония на Бетовен. Трябва да си тъпо и жестоко животно, за да напишеш Деветата симфония на Бетовен. И още по-тъп и жесток, за да я слушаш и да ѝ се наслаждаваш, вместо просто да се отдадеш на живеенето. На простото живеене, което по дефиниция без Деветата симфония на Бетовен е тъпо и жестко. Ей туй, уважаеми слушатели, скъпи мои съживотни с титла, е Парадоксът. С главно Ж. 

А ако има нещо по-тъпо и жестоко от парадоксите - здраве му кажи. Или човек. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт