Животът на безстрашната журналистка Мари Колвин

Годината е 2005 и всеки един от нас е впил поглед в нея. Тя е смела, разказва истории с лекота и е с превръзка на едното око. Другото е извадено от шрапнел в Шри Ланка. Още с влизането си, знаем, че сме в присъствието на легенда. 

В университета в Лондон ни учеха на различни техники и правила в журналистическия занаят, но никой не криеше възхищението си от по-рискованата журналистика - да си военен кореспондент или разследващ журналист, придава особен блясък. Всяка такава история вдъхновява не само млади журналисти, но и филмови продуценти. Много от най-известните военни кореспонденти идваха да ни разказват за приключенията си и голяма част от колегите ми имаха неистов пламък в очите. Сред тези журналисти беше легендарната и за съжаление, вече покойна звезда на вестник “Таймс” Мари Колвин. Военен кореспондент през целия си професионален живот, освен едното си око беше загубила и възможността да поддържа нормален личен живот, тя се бе посветила на професията и гордо поемаше последиците. Беше вдъхновение за всички и ние се надпреварвахме кой да ѝ зададе най-интересните въпроси – как е намирала връзките си в арабския свят и какво ѝ е струвало да стане легенда. Гласът ѝ беше запомнящ се, а годините в Лондон не бяха повлияли на американския й акцент. 

Родената през 1956 г. американка се премества в Лондон, а от 1985 г. работи за вестник “Таймс” като чуждестранен кореспондент. Освен в Близкия изток тя отразява събития в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве, Шри Ланка и Източен Тимор, където помага за спасяването на повече от 1500 жени и деца. Печели награди за репортажите и храбростта си. Въпреки тежката си трамва в Шри Ланка успява да предаде материала си навреме. Първото международно интервю на бившия лидер на Либия Муамар Кадафи е именно нейно, заедно с Кристиан Аманпур от Ей Би Си и Джеръми Боуен от Би Би Си. Легендарната журналистка загива в Сирия през 2012 година, откъдето отразява войната и разказва как това е най-ужасяващият конфликт, който е виждала, и че войниците брутално нападат невинни хора. Убива я експлозив, заедно с френския фотограф Реми Очилик. Всяка история, която разказваше и на нас, бе впечатляваща. “Винаги трябва да мислиш за риска и за крайната цел. Заслужава ли си опасността?” За нея в това се състоеше животът – да бъде там, където има конфликт, и да разказва за него. 

През последните месеци образът на смелата жена рязко се завърна в полезрението на света. “A Private War” е заглавието на биографичния филм за живота ѝ, а номинираната за “Оскар” Розамунд Пайк ще влезе в кожата ѝ. Режисьор е Матю Хайнман, а нейн партньор е актьорът Джейми Дорнън, който се опитва да измие захаросания си образ на Крисчън Грей от трилогията “50 нюанса сиво” с по-предизвикателни роли. Междувременно стана ясно, че семейството на журналистката е събирало документи, с които да докаже, че всъщност сирийският президент Башар Асад е поръчал убийството й и сградата, в която тя е била в Хомс през 2012, е уцелена абсолютно умишлено. Президентът Асад, разбира се, отхвърля цялата тази информация. В интервю през 2016-та след като делото става официално, той казва, че Колвин сама е отговорна за смъртта си.

“Това е война и тя е дошла нелегално в Сирия, работила е с терористи и следователно само тя носи отговорност за всичко, което ѝ се случи,” казва той. Случаят е първи по вида си, който САЩ повдига срещу сирийското правителство и целта му, според ищците е да се признае истината, не да се получат 300 милиона долара, колкото е искът на семейството. Други видове съдебни искове срещу Сирия, свързани най-вече с човешките права, не са стигали досега до никакъв резултат. 

Кат Колвин, сестрата на Мари споделя пред медиите, че “е много болезнено, че тази трагедия все още се случва в Сирия и на никой не му пука вече. Свидетели рискуваха живота си, за да съберем тези доказателства и сме им благодарни завинаги. Наследството на Мари е живо и привлича вниманието към темата – работата ѝ и гласът ѝ продължават да съществуват.” 

Сирия започна осмата си година на война - конфликт, в който са загинали повече от 500 хиляди души досега и са изгонили повече от 22 милиона души от домовете им. 

 

журналистика личност смарт Мари Колвин