Топлата поезия на студената Швеция

„Където нежността е бездомна, там и жената, и мъжът са бездомни. “

Ако някога някой ви каже, че в Швеция е мрачно, тъжно и безкрайно неприятно, мъчно за понасяне и некрасиво, не му вярвайте. Швеция е студена, понякога самотна, дъждовна и да, може да бъде мрачна и мъчна, но розовите небета, тези розови небета… 

Успява да успокои сърцето и да смири душата, да подреди вътрешния свят и да стопли със своята особена и хладна любов, коятомиг преди да се вледени, се стопля и грее като камина. И така и не успява да се превърне в бучка лед. Топли. Просто е хладна.

Днес ще забравим всички останали сезони и ще се пренесем в поезията на Швеция, която ни кара да затворим очите си, да сложим шапка, да забравим слънцето и да усетим вятъра, ситния дъжд и онова топло усещане за уют и любов, което може да се намери само на север.

Ти си морето
Сив Арб

След всички вътрешни въстания
и външни битки чувам някой да казва:

Борбата свърши сега
това с което се бориш го няма вече

Бурята върху морето на детството
отдавна е стихнала

Не виждаш ли, че морето
лежи гладко като огледало

Това е споменът за бурята
с която се бориш
и не забравяй
че ти си море а не буря.

Аз спя в теб
Ларш Форсел


Аз спя в теб
Това не можеш да знаеш
Близо до рождението спя
И близо до магията

Ти се обръщаш в леглото
Като бременен кит
Като планктон с големи очи
Дремя аз в теб

Аз те обичам
Това ти никога няма да узнаеш
Близо до смъртта спя
И взривявам своите черупки

Дълго преди изгрева
Бенгт Андерберг

Дълго преди изгрева те взривиха
сивата вселена със своята песен
и сега целият свят е пълен с ликуване
едно небе - между нас и небето - трепти
о, чучулиги
утринни извори непобедимо прозрачни

Мария Вине

Ще ти сваря любовно питие
от незабравки
ще ти приготвя вечеря
от горящи кестени
ще ти приготвя легло
от хладни момини сълзи

Преди да те оставя сам със сънищата ти
(разбира се те надминават всичко
което някога бих могла да ти дам)
ще покрия челото ти
с хиляди снежинкови целувки
и тайно ще ти покажа
как да развържеш възлите
на всички въжета

с които бих искала да те вържа

Из “Нощни писма”
Мац Риинг


Където нежността е бездомна,
там и жената, и мъжът са бездомни.
Нежността изисква безмерна храброст,
съвместност, силна воля:
да изоставиш себе си, за да постигнеш себе си.

Любовта изисква строга работа:
да се разпаднеш нишка по нишка,
за да се преродиш нишка по нишка
от живота на своя любим,
слят с него
- и свободен.

Първият сняг
Стиг Дагерман

Първият сняг е най-бялото
от всичко, което ветровете носят.

Една сутрин осъмва земята,
посипана с бели писма.

Непрочетени през деня,
ще почиват блата и гори.
Никой не е получил тъй много писма,
както първият зимен миг.
Но всички писма ще бъдат разпечатани.
Всеки въпрос ще получи отговор.
И вълчата следа ще бъде разчетена
от тези, които имат очи.


А човешките следи ще разкрият
къде живее един приятел,
защото никой не е така самотен,
както му се струва през есента.

Художникът и морето
Муа Мартинсон

Един художник, който никога не бе виждал морето,
веднъж подгонен от своя копнеж,
нарисува небе и вода без кораби,
без вълни и без рифове
и без задължителните знаци за навигация.
Опитните моряци се спряха пред картината и казаха:
точно толкова е красиво морето, точно такова е морето
в тихи дни, в топли дни.

Превод: Свежа Дачева, Северина Филипова, Мира Душкова

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт