„Необуздано фантастична, истински интересна“

Романът „Трите тела“ на Лиу Цъсин през погледа на Милена Кирова.

Името Лиу Цъсин е непознато на българските читатели, но така е било навсякъде извън Китай допреди четиринайсет години. Тогава се появява романът "Трите тела“ (2006), последван от още два романа – до голяма трилогия ("Земното минало“) с общ размер над 1500 страници. Нейният автор, роден през 1963 г., е натрупал немалък опит, публикувайки научна фантастика от края на 80-те, но едва сега придобива известност, особено след като "Трите тела“ се появява в превод на английски език. С него Лиу Цъсин става първият азиатски автор, спечелил престижната награда за фантастика Хюго, последвана от други национални награди и множество номинации; този процес кулминира през 2018 г., когато на цялата трилогия е присъдена "Артър Кларк“ като изключително постижение на "въображението в служба на обществото“. "Необуздано фантастична, истински интересна“ е фраза, с която Барак Обама се опитва да обобщи впечатленията си от нея.

И все пак не би могло да се каже, че отношението към "Трите тела“ изглежда еднородно и еднопланово положително. В социалните медии се срещат противоположни оценки: от възхищението на Обама до упреци в терминологичен херметизъм, разтеглен наратив, плакатен рисунък на характерите и неоправдано голяма дължина. За да ги разберем, от една страна, и да оценим пробива, който прави Лиу Цъсин, от друга страна, трябва да познаваме поне малко от историята на фантастичната литература в Китай. Макар че се развива още от първата половина на 20 век, тя си остава привнесен жанр, усвоен предимно чрез адаптацията му като поучително четиво за подрастваща публика. Въображението, необходимо за да се създаде научна фантастика, изглежда подозрително, особено в режима на китайския комунизъм, затова по време на Културната революция фантастиката е направо инкриминирана. Нищо чудно, че Лиу Цъсин сочи за свои учители двама чужди писатели: Джордж Оруел и Артър Кларк.

Разказът в "Трите тела“ е внимателно и сложно изплетен – с цялото търпение, което възпитава усвояването на китайските йероглифи. Последователно въведени и сложно преплетени са четири свята, четири реалности, различни помежду си до взаимна непоносимост: Китай в разгара на Културната революция (шокиращо силна начална картина); виртуалната действителност на компютърна игра от ново поколение, назована "Трите тела“ (авторът е бил страстен геймър на млади години); въображаемият свят на една планета в чуждо съзвездие, отдалечена на четири светлинни години от нас; Китай днес (Лиу Цъсин е известен като голям почитател на политиката, която води настоящото китайско правителство).

В композиционно отношение наративът е безупречен (още повече че става въпрос за 550 страници), а що се отнася до интереса към нравствените проблеми и начините за тяхното разрешаване в различни по тип общества, Лиу Цъсин наистина изглежда ученик и последовател на писатели като Джордж Оруел и Аратър Кларк.

Българският читател, особено ако има пристрастие към бързия екшън сюжет, може да се препъне в някои части със забавено действие или да се почувства изгубен в терминологичното море от областта на различните видове физика. (Английският превод, спечелил наградата Хюго, неслучайно е направен със съкращения.) И тук непременно трябва да спомена преводача. Неговата задача е била изключително трудна, както заради бездната от непозната терминология, така и заради дълбоките разлики в лексиката и синтаксиса на двата езика. Стефан Русинов се е справил чудесно, на него дължим не просто превода, а българския вариант на този китайски роман. Оттук нататък ни остава да чакаме и другите два романа от трилогията за "земното минало“; според англоезичната критика те прескачат в необозримо далечни епохи и са наистина "необуздано фантастични“, може би дори малко отвъд границите на това, което може да понесе съвременният човек.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт