Писмо в подкрепа на справедливостта и открития дебат

Подписано е от над 150 интелектуалци от различни сфери.

7 юли 2020 г., публикувано в Harper‘s Magazine

Писмото е подписано от над 150 видни интелектуалци, писатели и журналисти, политически и социални активисти, в т.ч. Франсис Фукуяма, Марк Лила, Ноам Чомски, Глория Стейнем, Камел Дауд, Джон Банвил, Мартин Еймис, Джефри Юдженидис, Салман Рушди, Даниел Келман, Маргарет Атууд, Дж.К. Роулинг

Дж.К. Роулинг, Маргарет Атууд, Ноам Чомски

Нашите културни институции са изправени пред изпитание. Мощните протести за расова и социална справедливост водят до закъснели искания за полицейска реформа, нарастващи призиви за по-голямо равенство и социално включване, не на последно място за реформа във висшето образование, журналистиката, филантропията и изкуствата. Но тези иначе така необходими искания отпушиха нов набор от морални нагласи и политически ангажименти, които са способни да отслабят нормите на открит дебат и толерантност към различията в полза на идеологическия конформизъм. Докато аплодираме първоначалното развитие, ние надигаме глас срещу последвалите го тенденции. Армиите на тесногръдието и невежеството набират сила в целия свят и имат мощен съюзник в лицето на Доналд Тръмп, който представлява реална заплаха за демокрацията. Не трябва да се допуска съпротивата да се втвърди и да се превърне в догма или принуда, която десните демагози вече използват. Демократичното включване, за което настояваме, може да бъде постигнато само ако се изказваме открито срещу нетолерантния климат, който се разпростира навсякъде.

Свободният обмен на информация и идеи, който е животворен за едно либерално общество, всеки ден става все по-ограничен. Както може да се очаква от радикалната десница, цензурата също се разпространява все по-широко в нашата култура - тя се изразява в нетолерантност към противоположни възгледи, налагане на мода на публично опозоряване и остракизъм и тенденция за размиване на сложни политически въпроси в заслепяваща морална еднозначност. Ние отстояваме стойността на ясната, била тя и язвителна контрареч, независимо от нейния източник. За съжаление, в момента твърде често се чуват призиви за бързо и сурово възмездие в отговор на изявления и разсъждения, схващани като "прегрешение“. Още по-притеснително е, че институционалните лидери, в дух на панически контрол върху "щетите“, налагат прибързани и непропорционални наказания вместо обмислени реформи. Редактори са уволнявани за пускане на спорни материали; книги се изтеглят от пазара заради предполагаеми неистини; журналисти не могат да пишат по определени теми; професори се разследват за цитиране на определени литературни произведения в час; изследователи се уволняват заради разпространение на академични проучвания, рецензирани от техни колеги; ръководители на организации са прокуждани заради "грешки“ от непохватност. Каквито и да са аргументите около всеки конкретен случай, резултатът е непрекъснато стесняване на границите на това, което може да се каже без заплаха от репресия.

Вече плащаме цена, която се изразява в омраза към писатели, художници и журналисти за това, че са рискували да кажат какво мислят. Те са заплашени да изгубят прехраната си, ако се отклонят от консенсуса или дори ако не заявят достатъчно усърдно съгласието си с него.

Тази задушаваща атмосфера в крайна сметка ще навреди на най-жизнените каузи на нашето време. Ограничаването на дебатите, било то от репресивно правителство или от нетолерантно общество, неизменно ощетява онези, които нямат власт, и прави всички граждани по-малко способни на демократично участие. Лошите идеи се побеждават чрез излагане на аргументи, рационален спор и убеждаване, а не като се опитвате да ги заглушите или игнорирате. Ние се обявяваме против всеки фалшив избор между справедливост и свобода, защото те не могат да съществуват отделно. Като писатели се нуждаем от култура, която оставя място за експерименти, рискове и дори грешки. Трябва да се съхрани възможността за добросъвестно несъгласие без тежки професионални последици. Ако самите ние не защитим основата на нашата работа, не би трябвало да очакваме обществото или държавата да я защитават вместо нас.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт