Рене Карабаш с уроци по летене

остайница привлича с кървавата си корица и с липсата на яснота относно коя е тя, тази, която е остайница

остайница, остайница, коя съм аз, коя е и литературата, спазвам ли каноните на света, спазвам ли своите лични канони

още в корема на майка ми

чувах разни неща
като баща ми да казва

искам син

когато се родих разбрах
че син означава цвят
защото мама веднъж ми каза
милото ми момиченце
очите ти са сини като небето
а небето беше синьо
значи син е цвят

откакто съм се родила
искам мама да ме облича
само в сини дрехи
ако ме облече в друг цвят
започвам да плача
защото още в корема на майка ми
чувах разни неща
като баща ми да казва
искам син

 

рене пише така, че те кара бързо да й се отдадеш, без да се налага да поставяш уговорки, лягаш по гръб и дърпаш косата си от самотния си врат, режеш я и оставяш кожата си гола, бяла, уязвима, после тя, остайницата, тихичко идва и започва да се вие и усуква около теб, докато не почервенееш от болка, докато сърцето ти не започне да се гърчи в собствения си бърз ритъм…

не ти дава да се изправяш, да пиеш вода, да ходиш до тоалетна, да ядеш или да мастурбираш, рене идва, ляга върху теб, оплита те и се стяга ведно с теб, докато не свърши

след това те пуска и бавно си тръгва

 но тогава вече си така неспособен

така невъзможен да продължиш…

 

прозата на рене се движи по ръба на Кануна на Лека Дукагини и те отвежда в  далечните северноалбански планини, където да си жена е безумна грешка, а да не си жена е подарък

кръвта враждува с кръвта, жените влачат носовете си о земята и морно забиват поглед в краката си, там да си жена е безумна грешка, а да не си жена е подарък

там да си жена означава женихът ти да те целуне с куршум в челото, ако си нечестна, мръсна и негодна, но там, ако желаеш, можеш да се преплетеш изцяло с това, което не си, с гордост в очите и сигурна клетва можеш да запазиш девическата си невинност, отричайки завинаги жената в теб…

тогава от Бекиа ще се превърнеш в Матя и ще заличиш момичешкото и грешното в теб, ще се закълнеш и ще се учиш на нова момчешка походка, ще се изправиш лице в лице с голямата опасност на свободата, която ще бъде в ръцете ти, ще целува врата ти, ще пълзи по раменете ти, но няма да знаеш какво точно да правиш с нея

с неистова сила трябва да се научиш да управляваш своите собствени лични криле, които се разтварят и те издигат, оплитат се, пляскат шумно, удрят се, огъват се под тежестта ти, но са там и са ти дадени на този гръб, за да можеш да се движиш и да се учиш в движение, защото рано или късно ще отидеш и у дома, а у дома крилете ги режат

режат ги, после режат и косите, режат ги, после разрязват и сърцето ти

и самият ти се превръщаш в спомен за себе си

в бегла сянка на собственото си аз

нима не е безкрайно безумен светът, в който живеем и колко генерална е генералната грешка да родиш жена, в чието тяло е заключен перфектният мъж и да родиш мъж, около чието сърце е усукана перфектната жена

негодни и грешни ли са силните, бързи и смели жени

сбъркани ли са нежните, мили и чувствителни мъже

остайница смесва боите на мъжа и жената и учи на свободен полет, толкова свободен, който позволява да се диша дълбоко, да се диша до безрай

 

не си виновна за нищо, казва
не си виновна, че си се родила жена
има едно нещо, за което човек не може да
бъде виновен, и то е, че се е родил

после заспиваме

остайница се чете религиозно и бързо, напомня ти, че все още можеш да си фантазираш, че има любов отвъд вината, отвъд всичко останало, остайница 

една история, която е огледална на живота ни, този живот, в който се мъчим да избягваме от сенките си и се срещаме в разговори, които се невъзможно да избегнем с четене на книги или с пиене на чай

и крилете да ти режат, и косата да ти капе, и да си жена в мъжко тяло или мъж в женско, изправи се и се опитай да минаваш през вратите на битието, закълни се, че ще се промениш или просто върви като себе си

каквото и да решиш да правиш, само не стой на едно място, защото не си дърво, срещни се с твоите уроци по летене и действай нагоре, някой там те чака

чака те

книга Делева Мария Касимова