Милан Кундера за отсъствието на комическото в “Идиот” на Достоевски

“Една среща” на Милан Кундера е сборник с есета за ценители, който съвсем скоро излиза на български.

kaluzova.com

Любимият ни писател говори за големите автори, за големите произведения в литературата, за музиката, за изкуството и неговите различни измерения.

… среща с размислите и спомените ми; със старите ми теми (екзистенциални и естетически) и със старите ми любимци (Рабле, Яначек, Фелини, Малапарте...)... 

Речникът определя смеха като реакция, "предизвикана от нещо забавно или комично“. Но дали това е вярно? От "Идиот“ на Достоевски може да се извлече цяла антология на смеховете. И странно, героите, които най-много се смеят, не притежават най-голямо чувство за хумор, напротив, именно те изобщо не притежават такова чувство. Компания от млади хора излиза от една селска къща, за да се разходи; сред тях – три девойки, които "се смееха с такава една готовност на шегите на Евгений Павлович, че той изведнъж почна да подозира, че може би те съвсем не го слушат“. Това подозрение "изведнъж го накара да се разсмее“. Отлично наблюдение – най-напред дружният смях на девойките, които, смеейки се, забравят причината за смеха си и продължават да се смеят безпричинно; после смехът (много рядък, много ценен) на Евгений Павлович, който си дава сметка, че смехът на девойките е лишен от всякаква комическа причина, и който, осъзнавайки това комично отсъствие на комическото, избухва в смях.

По време на разходка в същия този парк Аглая посочва на Мишкин една зелена пейка и му казва, че точно на нея сяда всяка сутрин в седем часа, когато всички все още спят. Вечерта празнуват рождения ден на Мишкин; събирането, което се оказва драматично и мъчително, завършва късно през нощта; вместо да отиде да си легне, превъзбуденият Мишкин излиза от къщата и тръгва да се шляе из парка; там вижда зелената пейка, определена от Аглая като място за сутрешната им среща, и сядайки на нея, "изведнъж прихна да се смее“; но този смях очевидно не е предизвикан от нещо "забавно или комично“ и впрочем следващото из- речение го доказва: "Тъгата му не го напускаше“. Мишкин сяда и задрямва. После го събужда "нечий кръшен, бодър смях“. "Пред него стоеше и високо се смееше Аглая... Тя хем се смееше, хем се възмущаваше.“ И този смях не е предизвикан от "нещо забавно или комично“. Аглая е обидена, че Мишкин е проявил лошия вкус да заспи, докато я чака; тя се смее, за да го събуди, за да му покаже, че поведението му е нелепо, за да го смъмри със строгия си смях.

Сещам се за един друг смях без комическа причина. Като студент в Пражкия факултет по филмово изкуство се виждам заобиколен от други студенти, които се шегуват и се смеят. Сред тях е Алоис Д., мил младеж, страстно увлечен по поезията, леко самовлюбен и странно скован. Той отваря широко уста, издава много силен звук и размахва ръце, тоест смее се. Но не се смее като другите – смехът му произвежда ефекта на копие сред оригинали. Ако не съм забравил този незначителен спомен, то е, защото тогава изживях нещо съвсем ново за мен – видях да се смее човек, който нямаше никакъв усет за комичното и се смееше, за да не се различава от другите, подобно на шпионин, облякъл униформата на вражеската армия, за да не го разпознаят.

Може би точно заради Алоис Д. един пасаж от "Песните на Малдорор“ ме впечатли толкова силно по същото време. Един ден Малдорор с учудване установява, че хората се смеят. Тъй като не разбира смисъла на тази странна гримаса, а иска да бъде като другите, той взема един нож и си срязва ъгълчетата на устата.

Седнал съм пред екрана на телевизора; предаването, което гледам, е много шумно, в него участват водещи, актьори, звезди, писатели, певци, манекени, депутати, министри, жени на министри и всички реагират на каквото и да чуят с широко отворена уста, силни звуци и прекалено жестикулиране – иначе казано, смеят се. И аз си представям как Евгений Павлович внезапно се озовава сред тях и вижда този лишен от всякакво комическо основание смях, как отначало е изумен, после ужасът му постепенно отминава, докато накрая това комично отсъствие на комическото го кара да избухне в смях. И смеещите се, които миг преди това са го гледали с подозрение, се успокояват и шумно го приветстват в света на смеха без хумор, в който сме обречени да живеем. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт