Любов не е думата, любов е чувството

Днес се запознаваме с част от необятната полска поезия.

“Любов не е думата” е антология на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Чрез техните слова се спасяваме и се прегръщаме. Откриваме се. В онова чувство. Което не е думата, което е чувството.



Франц Кафка пише последно писмо до Фелице Бауер

Кучето Ви, госпожице, тича след мен, аз съм това куче.
А ми се иска да съм пантофката, с която да вдигна
последен тост за Вашата лека нощ.
Бих искал също да съм обложката на албума Ви,
нека ми е свидетел хоризонтът - Вие сте първата,
на която поверявам лудостта си. Вие сте пеперудата
от японския стих, кацнала върху вулкан,
който е участта ми. И наистина не знам
кога ще започне това, което днес свършва.
А разумът плоди демони. Демоните:
нищо освен, нищо по-малко.

Марек Бачевски
Превод: Вера Деянова

Юни е

нищо не се случва, нищо не става
и антитела срещу телата не се появяват
пълнолунието мина, пресъхна и мелодрамата
юни е и звънят трамваи
в прозореца се блъска началото на лятото
лакомо за твоето тяло
ела в бъдещето картичка ще изпратим
нашето идване ще споменаваме
тук, дето нищо не се случваше, нищо не ставаше
и антитела срещу телата не се появиха.

Милош Беджински
Превод: Стелиана Данкова

Обичане

Обичам те, обичам. Маниакална мантра,
която бог любезно толерира, а и
- а и на нерелигиозните съвсем допада.

Обичам те. По-лесно ще получиш сандвич.
По-лесно ще се отървеш. По-лесно е да ти сервират
само ако кажеш: обичам те, обичам.

Обичам те. Дори да си убиец,
изправен над трупа - пак кажеш ли: обичам те,
ще е по-лесно, по-лесно ще ти е. Обичам те.

Обичам те - изричам.
И връща се светът.
Заспива с мен.

Марчин Шветлицки
Превод: Правда Спасова

Разстояние

Чух за ботаник, който изследва
растителността по изоставените жп линии.
А аз се опитвам да проверя какво израсна
по трасето на отдавна отминалата любов.
Навеждам се, записвам старателно
мъдрите имена на лечебни билки,
внезапно поривист вятър отнася листа
и ме връхлита грохотът на колела.

Кристина Домбровска
Превод: Адриана Ковачева

Изкушение

мигновение само

тази изумителна радост, когато най-сетне пристигаш
и разтоварваш своите вещи от старото
разнебитено комби, тази радост като водопад
всичко онова, което взема участие в нейното траене
нежната паяжина от светлината под кестените
захвърлената огризка и това как дълбоко поемаш дима
от цигарата, премрежваш очи
и пепелта се посипва по ризата, ти я откъсваш припряно,
тази едновременност от жълти астри, облаци прах над пътя
и празника, че си близо,
лястовиците, все по-ниско, на дъжд, все по-смаляващото се небе
и светлината - вече само от процепи, от пукнатини
в удължени ивици

тези откъслеци, тяхната безвъзвратност
да запомниш, просто така

Мажанна Келар
Превод: Лъчезар Селяшки


(Сърцето ми спря)

Сърцето ми спря в онзи далечен мотел,
щом разтвори риза с етикет Армани.
Резонна смяна. Антифонно пение
по мерак на марката. Домът ми беше

сред овощни градини. Павилион на кипежа,
барака, палатка, като свалено от длъжност
конте без патрон (лехите обаче в отличен
порядък). На прималелите подавам етер.

Предприятието влиза в санаторен режим.
Ятрогенни сестри сияят в спешното.
За клемореда казват: дисперсен.

Така те виждам под склопените клепачи.
С факла пред варела чист мазут, в зарята
на реторсията. Застани встрани. Този пламък съм аз.

Марчин Сендецки
Превод: Камен Рикев

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт